Световните цени на хранителните стоки се понижиха през януари, водени от резкия спад на захарта и растителните масла, съобщава "Ройтерс", позовавайки се на Организацията по прехрана и земеделие (FAO).
Индексът на цените на храните на FAO, който проследява месечните промени в кошницата от международно търгувани хранителни стоки, достигна средно 124,9 пункта през януари срещу 127 през декември. Въпреки месечния спад, индексът остана с 6,2% по-висок от година по-рано, но все пак с 22% под своя пик, достигнат през март 2022 г.
Цените на захарта паднаха с 6,8% спрямо предходния месец и с 18,5% на годишна база. Понижението до голяма степен се дължи на подобрените перспективи за глобални доставки, отчасти благодарение на благоприятното време в Бразилия и Индия, които възобновиха износа на захар.
Цените на растителното масло пък се понижиха с 5,6% миналия месец, тъй като световните цени на палмовото и рапичното масло се понижиха, а котировките на соевото и слънчогледовото масло останаха стабилни. Въпреки януарския спад, индексът все още е нагоре с 24,9% на годишна база.
![Световните цени на храните удариха 19-месечен връх](https://webnews.bg/uploads/images/65/5965/655965/160x90.jpg?_=1709535220)
Световните цени на храните удариха 19-месечен връх
Скок на цените на растителното масло през ноември
Цените на месото също паднаха с 1,7% през януари.
За сметка на това, цените на зърнените култури отбелязаха лек ръст от 0,3% спрямо декември, но останаха с 6,9% по-ниски в сравнение с януари 2024 г. Експортните цени на пшеницата леко се понижиха, докато тези на царевицата се повишиха поради преразгледаните по-ниски прогнози за производство и запаси в Съединените щати. Цените на ориза паднаха с 4,7% поради обилните експортни доставки.
Цените на млечните продукти се повишиха с 2,4% на месечна база и с 20,4% на годишна база, водени от месечния скок на котировките на сиренето, който надхвърли спада на цените на маслото и млякото на прах.
В отделен доклад FAO намали прогнозата си за глобалното производство на зърнени култури през 2024 г. до 2,840 милиарда срещу предишните 2,841 милиарда. Преразглеждането се дължи главно на намаляването на прогнозите за производството на царевица в САЩ.
Сезонът на засаждане на зимна пшеница в северното полукълбо приключи през януари с увеличени сеитби във Франция, Германия и Великобритания, а Русия отбеляза спад поради метеорологичните условия, отчете FАО.
Жътвата на царевица в южното полукълбо ще започне през второто тримесечие, като се очакват подобрени добиви в Аржентина и Бразилия. Високите цени на царевицата доведоха до увеличаване на насажденията в Южна Африка.
FAO повиши прогнозата си за световното използване на зърнени култури през 2024/25 г. с 0,9% до 2,869 милиарда тона, а глобалните запаси от зърнени култури се очаква да намалеят с 2,2% до края на сезоните през 2025 г., засегнати от свиването на запасите от царевица в САЩ.
Международната търговия със зърнени култури през 2024/25 г. се очаква да се свие с 5,6% в сравнение с предходната година до 483,5 милиона тона, до голяма степен поради по-ниското търсене от Китай на ечемик, царевица и пшеница.