НАСА се завръща на Луната, но не знаят как

НАСА се завръща на Луната, но не знаят как, a Белият дом нареди агенцията да върне американците обратно на лунната повърхност. Основните неизвестни в този момент включват кога, как, мащаба на операцията и разходите.

Също така е неясно какво точно ще прави НАСА с такава мисия и как това би засегнало плановете за мисия към Марс, съобщава The Washington Post. НАСА изпраща 12 астронавти на Луната между 1969 и 1972 г. Само пет от тези астронавти са все още живи и те са на възраст между 82 до 87 години. 

Почина астронавтът Джон Янг – шестият човек на Луната

Той е и първият командир на космическа совалка…

Действащият директор на НАСА Робърт Лайтфуут коментира, че агенцията ще си партнира с други страни при завръщането на Луната, но обяснява кои са те. Той допълва, че планът за завръщане на луната ще бъде публично-частно партньорство, но не се споменават и компаниите, които биха могли да участват.

Детайли ще се появят с искани годишен бюджет отправен от президента към конгреса, обяснява той, но не предоставя и никакви подробности за структурата на лунната програма. "Все още нямаме представа", добавя Лайтфуут.

НАСА се опитва да направи всичко това, без допълнително финансиране. Продължаващо предизвикателство за НАСА през последните години е примиряването с исканията на политиците и с трудните реалности на ниските бюджети, както и непроменените закони на физиката. Това е третият път, когато този век е наредено на НАСА да извърши голяма промяна във фокуса на своята програма за човешки космически полети.

Тръмп нареди на НАСА да изпрати американци на Луната

Държавният глава иска да се постави основата за евентуално пътуване до Марс

"Винаги искат от нас да сменим програмата си всеки път, когато имаме нов президент, а това просто създава негативи в работа, работа, която все едно няма значение", коментира астронавтът Скот Кели, който прекара близо година в Международната космическа станция, съобщава The Post. "Надявам се някой ден да имаме президент, който да каже: "Знаете ли какво, просто ще оставим НАСА в поетата посока, ще им развържем ръцете и ще видим какво може да постигне НАСА", допълва астронавтът

Скот Хъбард, бивш директор на Изследователския център на НАСА "Амес", коментира, че е чувал в космическата общност хората да казват: "Моля, не натискайте отново бутона за нулиране, защото просто ще загубите милиарди долари от предишни инвестиции".

Дългосрочната стратегия на НАСА за космически полети все още включва мисия до Марс през 2030-та година, започвайки с мисия в орбита на планетата и завръщане към Земята. Следващата стъпка е кацане на астронавти на Марс на неопределена бъдеща дата.

Хъбард коментира, че това все още е възможно, "но не и ако НАСА направи основен завой и започне стъпки за лунна база. След това е ясно, че Марс отива някъде в бъдещето."

До 2040 г. сто души ще живеят на Луната

Ще организират "летящи" спортове

Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА по време на първия мандат на президента Барак Обама, коментира, че хората, които не искат промени в НАСА, само "мрънкат". Тя има опит в осъществяването на важни стратегически промяна, защото след като тя и колегите й пристигнат в НАСА през 2009 г., те възприемат плановете на Джордж У. Буш за връщане на Луната. "Това е демокрация. Изборите имат значение", коментира Гарвър.

Тя отбелязва, че НАСА вече изгражда ракета и капсула за екипажа, която може да се използва в лунна програма и допълва, че НАСА не е построила нищо, което да е специално предназначено за мисия до Марс. "Марс е повече говорене. Това е като вдъхновяваща, амбициозна цел", обяснява тя.

НАСА харчи приблизително 5 милиарда долара годишно за научни мисии, включително за роботизирано проучване на Марс и други планети. Програмата за космически полети обаче винаги е била сърцето на агенцията и основата на нейната политическа подкрепа в Конгреса. 

Селище на Луната е първата спирка към Марс

Луната е "точното място" за разширяване на икономическите дейност

Въпреки че Луната и Марс имат някои повърхностни прилики (кратери, прах, скали, планини, без признаци за живот и т.н.), те са съвсем различни в идеите на аеронавигационния и космически инженеринг. Луната няма атмосфера. Марс има тънка атмосфера, която е изключително неприятна за космически кораби - твърде тънка, за да бъде полезна при кацане, но е достатъчно дебела, за да предизвика прегряване и турбуленция.

Полетът до Марс най-вероятно ще отнеме по-голямата част от една година, а мисия с двупосочно пътуване ще отнеме повече от две години. Астронавтите ще бъдат изложени на радиационни опасности и психологическите предизвикателства на изолацията в допълнение към по-очевидните рискове, свързани с това да се опитат да кацнат безопасно на Марс и да оцелеят там.

Триумфът на програмата Аполо е по време на Студената война, когато състезанието за Луната, спечелва на НАСА достатъчно бюджет. След Аполо, агенцията насочва вниманието си към развитието на космическата совалка и по-късно си сътрудничи с други страни за изграждането на Международната космическа станция.

Можем ли да живеем в Космоса?

Най-късно след 100 години трябва да се пренесем в Космоса...