Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на въвеждането на ежегоден ден за възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 г., въпреки острата съпротива на Белград и босненските сърби.
Резолюцията, написана от Германия и Руанда - страни, чиято история е тясно свързана с геноцида през 20-ти век - провъзгласи 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница.
"За" гласуваха 84 държави, 19 бяха против, а 68 се въздържаха, изброи Би Би Си.
Сръбското правителство я нарече опит да се обвинят сърбите като цяло, а президентът на страната Александър Вучич заяви, че ще дойде в ООН, за да се бори твърдо срещу инициативата.
Сръбският министър на външните работи Марко Джурич обеща, както се изрази, "да защити нашата страна и нашия народ от дългосрочно заклеймяване".
Часове преди гласуването църковни камбани огласиха цяла Сърбия в знак на протест. Сръбската православна църква заяви, че се надява този ход да обедини сърбите в "молитви, спокойствие, взаимна солидарност и твърдост в добрите дела въпреки фалшивите и несправедливи обвинения, пред които е изправена в ООН".
Босненските сръбски сили превзеха Сребреница - по това време анклав, защитен от ООН - на 11 юли 1995 г., месеци преди края на кървавата гражданска война в Босна, в която се смята, че са убити около 100 000 души.
През следващите дни босненските сръбски сили избиват около 8000 мюсюлмански мъже и тийнейджъри - престъпление, което Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и Международният съд на ООН определят като геноцид.
Това е най-тежкото зверство в Европа след Втората световна война.
В допълнение към установяването на ден на възпоменание, проекторезолюцията осъжда "всяко отричане" на геноцида в Сребреница и призовава държавите - членки на ООН, да се опират на установените факти.
В писмо от Германия и Руанда до останалите членове на ООН гласуването се описва като "решаваща възможност да се обединим в почитането на паметта на жертвите и признаването на ключовата роля на международните съдилища".
Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя нарече проектотекста провокация и заплаха за мира и сигурността.
Небензя заяви, че резолюцията се стреми да "изтрие" това, което той нарече срамни доказателства за бомбардировките на НАТО в бивша Югославия през 1995 г. и 1999 г., като хвърля цялата вина върху сърбите.
Милорад Додик, ръководител на Република Сръбска, където хиляди демонстрираха срещу проекторезолюцията през април тази година, заяви, че геноцидът в Сребреница е лъжа.
Европейският съюз реагира остро, като говорителят по външната политика на ЕС Петер Стано заяви, че не може да има отричане на геноцида и че всеки, който се опитва да го поставя под въпрос, няма място в Европа.
За роднините на жертвите дебатът в ООН беше важна стъпка в стремежа им към мир.
"Тези, които доведоха народа си до това положение [на отричане на геноцида], трябва да признаят истината, за да можем всички да постигнем мир и да продължим живота си", казва Када Хотик, 79 г., съдиректор на сдружението "Майките на Сребреница", която губи сина си, съпруга си и двама братя във войната.
power
на 24.05.2024 в 11:16:28 #2Трябваше да е Серьожа .... ?
svinar
на 23.05.2024 в 23:12:21 #1#1 Специална военна операция става.