Очакваният макроикономически ръст за периода 2020-2021 ще бъде средно около 3.3% за всяка от следващите три години. Tова заяви финансовия министър Владислав Горанов при представянето на бюджетната рамка за следващата година в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Според Горанов основен двигател на ръста на Брутния вътрешен продукт отново ще бъде потреблението, като положително влияние върху него ще има увеличението на заплатите в публичния сектор. "Очакването ни е да има увеличение на инвестициите и намаляване на дела на износа, но то ще бъде компенсирано от по-високото вътрешно търсене."
Предвиждаме инфлацията да падне до средно около 2.1% годишно, в сравнение с 2.5% за 2019-та.
Безработицата ще продължи да намалява макар и с по-бавни темпове, като ще бъде около 4% в сравнение с 4.4% през 2019-та. Ще отслабне и растежа на заетостта", каза финансовият министър.
Горанов доволен от баланса в Бюджет 2020
Финансовият министър предпочита да няма съществени изненади
Според Горанов нестабилната геополитическа обстановка, нарасналия брой на протекционистични мерки и по-силното от очакванията забавяне на икономиката в страните от ЕС са основните рискове в макроикономическата прогноза. Те биха могли да повлияят негативно както на износа, така и на частните инвестиции
Финансовият министър съобщи, че през 2020 г. номиналният размер на БВП ще достигне 126.7 млрд. лева. "Когато през 2017-та се опитвахме да направим реалистична прогноза за БВП през четиригодишния мандат на правителството, при база от 86 млрд. лева на БВП за 2015-та смятахме, че е реалистично през 2021 той да е около 110 млрд. лева. Добрата новина е, че благодарение на усилията на цялото общество това ниво бе достигнато през 2019-та", заяви Горанов.
Според БСП обаче тези показатели трябва да се четат по друг начин. "Ние от БСП още през 2017-та обявихме, че реалните очаквания за ръст на БВП са по-големи от прогнозираните от правителството и се оказахме прави. А правителството нарочно занижаваше прогнозите си, за да залага по-ниски приходи в бюджета и после да се хвали с преизпълнението им", обяви депутатът от БСП Румен Гечев.
При обсъждането на бюджета в комисията председателят на КНСБ Пламен Димитров изтъкна, че не е справедливо бизнесът да плаща по-малко преки данъци от гражданите. "За съжаление косвените данъци продължават да са неестествено висок дял от общите данъчни приходи. В това отношение няма такава държава като нашата в ЕС. По-скандалното според мене е, че продължава данъчното изземване да бъде приоритетно от хората, а не от бизнеса. Във всяка една нормална държава това е обратното", заяви синдикалният лидер. Горанов не коментира повдигната от Пламен Димитров тема. Замълчаха си и представителите на работодателските организации. Извън залата обаче някои от тях неофициално споделиха, че по-ниските приходи от корпоративен данък, в сравнение с тези от данъка върху доходите на физическите лица, се дължи на постоянно нарастващите разходи за работна заплата, които намалявали силно облагаемата основа, върху която на фирмите се начисляват данъка печалба.
Дори да приемем тази теза на работодателите за чиста монета, това не говори добре за кондицията, в която се намира бизнесът като цяло. Още повече, че както обяви финансовият министър по време на заседанието на комисията, натискът от страна на държавата за ръст на заплатите ще се увеличава. Впрочем от всички таблици приловени към проектозакона за бюджета се вижда, че приносът на населението и в бюджетните приходи и в ръста на БВП е много по-съществен от този на бизнеса. И това състояние не е временно, а продължава поне от две години насам и се очертава да доминира през следващите три години и трудно може да се окачестви като здравословно.
Впрочем, когато ръстът на БВП е доминиран от потреблението, най-естествената реакция е стремеж към увеличаване на доходите на потребителите. Друг е въпросът дали точно тази политика в дългосрочен план е най-правилната, но точно нея правителството следва и смята да продължи да го прави както през 2020-та така и през следващите я две години.
Горанов обяви, че в бюджета за 2020 година един от основните приоритети отново ще бъде образованието, което получава 610 млн. лева повече в сравнение с тази година.
"Другият приоритет е здравеопазването където отиват половин милиард лева повече. Значителни са и допълнителните средства за ръст на пенсиите и на помощите и обезщетенията.
"Разходите за отбрана се появиха като приоритет в резултат на решението на НАТО за увеличаване на средствата за колективна отбрана и достигане на разходите за отбрана до минимум 2% от БВП. Тези разходи нарастват с 201.7 млн. лева и достигат 1.61% от БВП", обяви министърът на финансите.
По отношение на приходите Горанов обяви, че те ще бъдат устойчиви и посочи някои основни източници, които през 2020 година ще донесат на бюджета допълнителни постъпления."Очакваме през пролетта на 2020-та да започне работа ТОЛ системата, която да доведе до приходи от 450 млн. лева, които да отидат за пътната мрежа.
От увеличение на осигурителните вноски в следствие на промяна на минималната работна заплата, увеличение на осигурителните прагове и осигурителен доход допълнителните приходи са за над 106 млн. лева.Приходи от осигурителни вноски в следствие на увеличение на заплатите в бюджетната сфера в това число и на педагогическия персонал ще донесат 211 млн. лева повече. А приходи от данък върху доходите на физическите лица от увеличаване на минималната работна заплата 35.5 млн. лева", обясни Горанов.
Що се отнася до разходните политики финансовият министър посочи, че най-съществено е увеличението на доходите в бюджетната сфера - с 10% и увеличение на минималната работна заплата, което ще погълне допълнителни 624.8 млн. лева. "360 млн. лева допълнително са предвидени за увеличаване на доходите на педагогически персонал.За увеличаване на осигурителния доход за децата, за които вноски се правят за сметка на бюджета са заделени 96 млн. лева. Увеличаваме с 50 млн. лева разходите за социални помощи и сме отделили допълнителни 74.8 млн. лева за ръст на пенсиите", обясни Горанов.
Когато се стигна до темата с финансирането на общините между финансовия министър и представителя на Националното сдружение на общините възникна интересен дебат. Горанов обяви, че през 2020 година взаимоотношенията на централния бюджет с местните власти ще възлязат общо на 4.2 млрд. лева, като тази сума е с 456.8 млн. лева по-висока от заложената в бюджет 2019-та. "В това число ще има ръст на общата субсидия за делегирани от държавата дейности с 418 млн. лева, с 13 млн. лева ръст на изравнителната субсидия, увеличаване на парите за снегопочистване - с 5 млн. лева и с 20 млн. лева повишаване на целевата субсидия за капиталови разходи", обясни Горанов.
Представителят на националното сдружение на общините обаче поиска допълнителни 100 млн. лева за общинската пътна инфраструктура. И това явно подразни Горанов.
"Знаете ли колко са приходите от данъци от недвижими имоти в България? За миналата година са малко над 300 млн. лева. Към настоящия момент са 270 млн. лева. Уважаеми кметове, как с 270 млн. лева очаквате да правите инфраструктура? В целия модерен свят облагането на доходите е за федералното правителство, а облагането на имуществото е за местното правителство. Искаме да имаме модерна инфраструктура, а плащаме 50 лева данък за имот в столицата, който струва 150 хил. лева. Е няма как да стане. Не ни подкрепяхте за ТОЛ системата, но като видяхте едни допълнителни пари веднага искате да вземете част от тях. А в същото време знаете ли колко се събират от данъци върху автомобилите, каквато е идеята, за да се финансира изграждането на местна пътна инфраструктура? Под 300 млн. лева при положение, че имаме милиони автомобили. Е, при това положение няма как да станем по-богати. И ако кметовете не започнат да мислят конструктивно, когато стане дума за финанси, аз няма за какво да си говоря с тях", категорично заяви Горанов.
Важният дебат за устойчивостта на бюджета към външни и вътрешни финансови и икономически трусове финансовият министър остави за пленарна зала. Той само уточни, че политиката ще бъде бюджета да е балансиран, с други думи без дефицит и държавният дълг да продължи да намалява спрямо БВП.
Румен Гечев от БСП обаче остро критикува точно тази част от правителствената политика. "Според данните на правителството ръстът на инвестициите през 2018-та е бил 5.4%, 2019-та слиза на 1.8%, след това 2020 предвиждате 3% и 3.3% през 2021 година.Унгария е заложила за 2019-а 17% ръст на инвестициите, а за 2020 -18% Ние сме последни в ЕС по този показател като предпоследна е Румъния, която е заложила 8%.
Основната цел на едно правителство не може да бъде бюджетното равновесие. Основната цел на едно правителство трябва да е стабилни финанси при ускорено икономическо развитие. При този бюджет ние сме се съгласили ръстът на БВП да слезе под 3%, а румънците, унгарците и поляците залагат по големи ръстове. . Той обясни, че при сегашната икономическа ситуация в ЕС и ниските лихви на международните пазари е добре да има малък дефицит и да се вземе дълг, като с осигурените по този начин пари правителството да увеличи инвестициите. Но тъй като Горанов не пое тази топка, той и Гечев си обещаха да проведат въпросния дебат в пленарна зала.
След заседанието на комисията в неофициален разговор Горанов каза, че именно балансираният бюджет дава възможност за по-гъвкави и ефективни реакции при евентуална криза, която заплашва изпълнението на приходите. Що се отнася до увеличаването на държавните средства за инвестиции, Горанов призна, че не вижда сектори със сериозен мултиплициращ ефект на парите, които държавата би могла да им осигури.
USD
CHF
EUR
GBP
