МС одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 година, съобщиха от Министерския съвет. Заедно с проектобюджета е актуализирана и средносрочната бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта.
В актуализираната бюджетна прогноза са включени средносрочните икономически приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за 2020 година.
Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.
За сферата образование през 2020-2022 г. ще увеличат мерките за привличане на нови учители и за мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците.
Ежегодно ще бъдат предоставяни допълнително по 360,0 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
В сектор "Здравеопазване" целите в тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ.
Изграждането на Национална здравна информационна система с нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, информират от МС.
В сферата на отбраната през периода 2020-2022 г. са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти.
Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 година.
За пенсионната политика се предвижда от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. "швейцарско правило" на чл. 100 от КСО). От 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по "швейцарското правило". За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.
За политиката по доходите средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на 2019 година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв.
Размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г., уточняват от МС. В настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на парите за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски. Това ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор.
По този начин се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.
За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г.
Предвижда се и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година.
Запазват се нивата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. Има корекция само за позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева.
Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Приоритетите на данъчната политика се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица. Това допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на Закона за държавния бюджет за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г., е с 456,8 млн. лв.
От тях за общата субсидия за делегираните от държавата дейности - с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия - с 13,0 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи - с 20,0 млн. лева.
Ключови цели на Бюджета продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.
Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. Целта е балансиран бюджет.
Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.
И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават. От 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.
"С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община", обясняват от правителствения пресцентър.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
При прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година.
От правителството очакват, че нивото на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" ще продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева.
Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници.
USD
CHF
EUR
GBP
