ГЕРБ успя да приватизира типично леви теми, сред които увеличаване на пенсиите, на доходите, инвестиции в здравеопазването и образованието. Това коментира социологът и политолог Стефан Георгиев. Той представи на пресконференция традиционния медиен мониторинг на парламентарните избори през 2017 г, изготвен от Института за социална интеграция (ИСИ).

Според Георгиев с това говорене ГЕРБ се опитва да мобилизира избиратели, които не са типично десни, а по-скоро център или такива, които са разочаровани и не са мотивирани да гласуват. Това е нормално, предвид паритетната позиция между БСП и ГЕРБ на тези избори.

Това говорене е характерно за тези предсрочни избори. БСП не правят изключение. Те също няма откъде да вземат повече леви избиратели. Затова залагат на типичното патриотично говорене, свързано с опазването на националните граници, страховете от бежанската вълна, националната сигурност и стимулирането на българското производство, характерно за патриотите. Така, БСП, която през последните години на изборите се представяла като силно европеизирана, облечена в костюм, за тези избори "пак била сложила калпака".

Анализът на посланията е достъпен на интернет платформа, разработена от ИСИ. Той включва повече от 11 000 думи. Анализът отчита, че и БСП, и ГЕРБ говорят за Европа, но в различен контекст и посока. Основната тема е икономиката на държавата. ГЕРБ застъпват тезата за повече самоинициатива, а БСП за повече държава и подкрепа от нея. В тази връзка и двете партии често комуникират ролята на държавата. Други теми, характерни за двете партии са: младите хора, престъпността, доходите, образованието.

Количественият мониторинг, изготвен от ИСИ за изследвания от период от 24 февруари до 16 март, е обхванал 20 медии и 4645 информационни единици. Обект на наблюдение са 10 партии и коалиции, както и три ключови институции - МВР, ЦИК и президент, които имат пряко отношение към изборния процес. Според анализа най-често попадащата в медиите партия е ГЕРБ с 2712 единици, следвана от БСП с 2088 единици, ДПС - 506, Реформаторски блок - Глас народен - 429, Обединени патриоти 315, ДОСТ - НПСД - 285, АБВ - "Движение 21" с 281 единици, "Нова Република" - 224, "Да, България" - 223, "Воля" - 201 единици.

По-голяма част от партиите и коалициите, подкрепяли или близки до кабинета "Борисов 2", са положително отразявани. БСП, която доскоро беше в опозиция, попада в негативния спектър на отразяване.

ДПС и Воля са отразявани преди всичко неутрално.

Отрицателно от някои медии са отразявани "Да, България" и ДОСТ и НПСД.

При лидерите на партиите картината е сходна. Най-често попадащ в полето на наблюдаваните медии политик е Бойко Борисов. На следващо място е Корнелия Нинова. Съотношението между двамата е приблизително 3:2. Прави впечатление, че останалите лидери са попадали в медиите значително по-рядко. На трето място, но далеч по-назад е Веселин Марешки.

По-малките партии са отразявани средно 8 пъти по-рядко от ГЕРБ и 6 пъти по-рядко от БСП. Партия ГЕРБ, заедно със своя лидер, е най-позитивният образ, обект на мониторинга. Институциите пряко свързани с изборния процес се отразявали обективно и безпристрастно.

Прави впечатление, че някои сайтове и информационни агенции не отбелязват платеното съдържание, което е цитирано като такова в други медии, въпреки че съществувала законова разпоредба за това.