Изключително високи са рисковете от политическа дестабилизация на страната, стана ясно от интервю на бившия премиер Иван Костов пред Нова телевизия.

"Сигурно има голям негативизъм към управлението от друго естество, конкретни решения", - така той си обяснява огромният наказателен вот срещу кандидата на ГЕРБ на президентския вот.

Според анализа, който той прави, крайният риск е отслабването на българската политическа система, политическа криза. Тази криза ще се изразява в многобройни вторични трусове - инфраструктура, икономика, здравеопазване, даде пример Костов.

"Най-вероятно изходът на балотажа ще се реши от реалната, не от публичната подкрепа от партиите, издигнали кандидати на първия тур. Те ще дадат тази подкрепа в зависимост от това дали искат да предизвикат предсрочни избори, или не", каза Костов.

Сигурно има много причини за този вот, но има и едно явление - пропагандната война, анализира той посланията на политиците, които са излъчили преди първия тур на президентските избори.

На представена графика бяха показани образите на кандидат-президентите с най-много гласове и тяхното позициониране по основните теми - Българското членство в НАТО и ЕС, санкциите за нелегални мигранти. Според тази графика кандидатът на РБ Трайчо Трайков бе най-близо до Брюксел, до него - Цецка Цачева и Татяна Дончева, която бе определена като периферия от Костов.

"Пламен Орешарски излезе извън това говорене, той не се ангажира с нито една от трите теми. Това е изчаквателна позиция", заяви Костов.

На другия край на графиката - най-близо до Москва бяха кандидатът на БСП Румен Радев, на АБВ Ивайло Калфин, на патриотите - Красимир Каракачанов. Тази голяма група от силно спечелилите изборите - много по-близо до позициите на Москва, споделят тези позиции по трите теми, обобщи Костов.

Като че няма връзка между това как се представяш на президентски избори и след това, заяви бившият премиер по повод опита, който имаме от предишни вотове.

Относно сезирането на КЗК за картел на горивата от неговата Лаборатория Костов показа в периода след 2012 година колко се увеличава разликата между цените на течните горива и суровия петрол. Той поевтинява, но не се следва от цените на течните горива.

120 евро на 1000 литра и са нараснали 239. Това е със 119 евро на 1000 литра, даде пример той. Понеже не може да са се покачили разходите, най-вероятно се е покачила печалбата, констатира бившият премиер.

"КЗК започна производство и се произнесе, че няма картел на течните горива в България. Тези, които са споменати в доклада на КЗК като картел, те не са виновни. Виновна е държавата, че не си спазва законите. То не е камък, хвърлен в геополитическа посока. Намерили са бостан без пазач", обобщи Иван Костов.