Един от минусите на кабинета Борисов бе колебанието. Това каза Методи Андреев от гражданската квота на ГЕРБ в ефира на Нова ТВ.

Той бе категоричен, че много пъти безпринципно Борисов се е колебаел между лявото и дясното и това именно е било забелязано от широките десни избиратели.

"Правителството не убеди хората, че моделът КОЙ е отхвърлен, че е демонтиран, даже мога да кажа, че имаше случаи, при които балансирането между обществения и корпоративния интерес беше видимо", заяви той.

Андреев даде пример с ракията и налагането на ограничения за производството й, което е довело до отдръпването на 250 хиляди души.

Друг пример бил Закона за насърчаване на заетостта, където се давало право на министъра на труда да насочва обществен ресурс единствено към работодателските и синдикални организации.

Някак си управлението не убеди хората, че е в подкрепа на дребния и средния бизнес, продължи да съществува мнението, че корпорациите са с предимство, коментира Андреев. По думите му този вот не е вот за БСП, а е антисистемен вот на недоволните, които повече не могат да траят тази ситуация.

Това, което се случи бе преврат, но електорален преврат - избирателите се научиха да наказват политическата класа. Така юристът Атанас Семов коментира изборните резултати и подадената оставка от премиера Бойко Борисов в ефира на същата телевизия.

Семов бе категоричен, че случилото се у нас е аналог на случилото се в САЩ и победата на Доналд Тръмп. Според него в момента безусловно сме в състояние на политическа криза и единственото, което разумно може да се направи, е да се търси политическо съгласие.

Семов коментира още, че е недопустимо вината за загубата да се хвърля върху кандидата на ГЕРБ - Цецка Цачева. Той посочи, че в рамките на настоящото Народно събрание е важен въпросът дали депутатите ще подкрепят така внесения бюджет, за да има държавата бюджет и дали ще постигнат народните представители мнозинство или квалифицирано такова за свикването на Велико народно събрание за промяна на Конституцията.

Юристът Екатерина Михайлова заяви, че е по-важно политиците да дадат отговор на въпроса за какво ще се свикват Велико Народно събрание. Дали ще бъде премахнат чл.99 ал.7 от Конституцията, дали ще дадат на президента правото при политическа криза да разпуска парламента. Предстои президентът да назначи нов служебен кабинет.

Припомняме, според текста на Конституцията -

Чл. 99 гласи: (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.

(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.