Нов българо-македонски обществен клуб иска отпадане на ветото

Загърбване на шаблонните и крайни позиции както от българска, така и от македонска страна, вдигане на българското вето и поставяне на Договора за добросъседство от август 2017 г като основа за бъдещото развитие на двустранните отношения между София и Скопие.

За това настояха известни български и северномакедонски общественици, които създадоха нов клуб за приятелство между двете страни, чиято платформа бе представена на пресконференция в БТА. Сред учредителите на клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, журналистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, експертът по отбрана Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, режисьорът Явор Гърдев, университетски преподаватели, а от македонска страна - философката Катерина Колозова, политологът Любчо Петковски, журналистите Марян Николовски и Столе Наумов, историкът Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.

"Има два документа от българския и от македонския парламент, които чертаят някакви червени линии на София и Скопие и не се позволява на правителствата да ги престъпват. За всеки един представител на съвременните и хуманитарни и социални науки е абсолютно ясно, че тези документи са абсолютна идеология, с която няма да постигнем нищо в следващите години. Те представляват българската и македонската идеология в нейната романтична форма, изградена през последните десетилетия", очерта основната пречка за развитие на двустранните отношения историкът Стефан Дечев.

Въпросът за ветото над РСМ няма директна връзка с Украйна

Още 300 години нямало да се разберем с тях, ако продължаваме така

Други проблеми по думите му са и медийната среда, където преобладава радикалното говорене, както и академичната общност и в двете страни, сред които преобладава романтичната представа за историята.

"Трябва да има искрен диалог, за да спомогнем за сближаването на двата народа. Гражданските общества в този критичен момент трябва да работят да се стигне в политически план до компромисно решение. Това, което се случи през ноември 2020 (налагането на българското вето) нанесе сериозни щети в и без това крехките отношения между двете страни. Затова трябва да се основаваме на договора от 2017 година и с усилия и на двете граждански общества да изградим атмосфера на взаимно уважение и да се постигне решение, при което нито едната, нито другата страна не се чувства ощетена", каза бившият македонски премиер Владо Бучковски, който се включи чрез електронна връзка от Скопие.

Новият българо-македонски клуб ще създаде паралелни "в сянка" на тези на официално ниво комисии по различни теми - история, култура и образование, наука, киберсигурност, регионална политика и др. Целта - да се сложи фокус на темите, които ни обединяват, а не на тези, които ни разделят.

С позитивизъм българо-македонската комисия обсъди XI и XII век

До края на годината ще се проведат още четири заседания

Припомняме, съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

На заседанието на Европейския съвет от 18 октомври 2019 г. не се постигна съгласие за датата за началото на преговорите за присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз.

Още преди това преговорите между българските и македонските историци в общата комисия започнаха да буксуват, като препъникамък се превърна фигурата на Гоце Делчев. Срещата на 13 септември 2019 г., беше определена като "най-безплодната".

Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Първото заседание на комисията отбеляза малък напредък по отношение на Античността и Средновековието, но не бе постигнато съгласие по въпроса за Гоце Делчев.

Препъникамъкът в работата на експертите е именно личността на Гоце Делчев. Българската част на комисията отказа да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

В началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември, която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония.

На 2 май 2020 година стана ясно, че Македония едностранно е прекратила разговорите за общата ни история.

След известно прекъсване на 16 октомври 2020 г. Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси е постигнала напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която имаше прогрес.

В началото на 2022 г. съпредседателят на Съвместната комисия по въпросите за Северна Македония Ангел Димитров заяви, че промени в състава на комисиите - българската и македонската, по решаване на спорните въпроси между двете страни, няма да има. Той обаче посочи, че е предвидена по-голяма динамика в работата.