От КТ "Подкрепа" искат промяна в постановление № 325 на Министерския съвет, за да може държавата да преведе пари на работодателите със спрени бизнеси, за да внесат в бюджета здравните вноски на служителите си. Предложението е отправено към премиера Бойко Борисов и министрите от третия му кабинет.
Подборът ще бъде въз основа на получените от работодателите заявления и приложените към тях списъци и декларации за ползвали неплатен отпуск и одобрени за ползватели на мярката "Запази ме". Към момента лицата, на които са били изплатени компенсации, са малко по-малко от 45 000.
Месечният разход за здравно осигуряване би бил максимум 1 млн. лв., а реално и много по-малко, като се отчита факта, че в голяма част от случаите подпомогнатите са ползвали неплатен отпуск в определени дни от месеца, а не за пълен месец. Това е сума, която не може да затрудни стабилен бюджет като българския, особено с оглед на факта, че България е една от малкото държави в Европейския съюз, която поддържа нисък дълг като дял от БВП, мотивират се от КТ "Подкрепа".
Те са категорични, че в условия на здравна криза и пандемия, ограничаването на достъпа до здравни грижи е недопустимо. Предложението им е парите за здравните вноски на работниците от спрените бизнеси да бъдат изплатени от парите по програма "Развитие на човешките ресурси" през финансовия механизъм REACT-EU. Ако това не е възможно, следва да се поемат от държавния бюджет, тъй като ограниченията на дейността, довели до ползване на неплатен отпуск, са наложени от държавен орган.
От синдиката призовават правителството да приложи всички възможности за отстраняване на този съществен пропуск и да неутрализира негативните му последици.
Очакванията на синдикатите са работодателите да информират работниците и служителите за възможността за компенсаторно плащане, да приемат постъпилите от работниците декларации за получаване на компенсациите и пак те изготвят и подават изискуемата документация до териториалните поделения на Агенция по заетостта. При ползването на неплатен отпуск дължимите от работниците вноски за здравно осигуряване следва да се внесат от техния работодател, за когото ще възникне вземане за тези суми спрямо съответните работници.
Приетото по спешност на 26 ноември 2020 г. Постановление на МС № 325, е заради ограниченията, въведени със заповед на министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020, които влязоха в сила от 27 ноември 2020 г.
От КТ "Подкрепа" изтъкват, че още по време на дискусията на това постановление в Националния съвет за тристранно сътрудничество е имало неясноти и не е било ясно дали компенсацията е възнаграждение или социална помощ.
"Освобождаването на компенсациите от осигурителни вноски е регламентирано в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, което категорично определя компенсацията като възнаграждение. От друга страна, за да бъдат освободени от данък, в допълнителните разпоредби на ПМС 325 беше записано определение на "компенсации", което поставя тези плащания в Закона за доходите на физическите лица в една група със социалните помощи. Тук бяха смесени две правни понятия, които носят съвсем различен смисъл и съответно пораждат различни задължения", пишат от синдиката.
Според трудовото и осигурителното законодателство в България, при неплатен отпуск работниците трябва да внасят здравните си осигуровки за периода на неплатения отпуск.
Неплатеният отпуск се ползва само по инициатива на работника и неговото ползване не може да бъде наложено едностранно от работодателя. В случая "желанието" на работника да излезе в неплатен отпуск не е доброволно и по неговата действителна воля, а е изразено по принуда и по обективни причини, свързани със здравната криза, временно преустановяване дейността на работодателя и като алтернатива на заплахата от прекратяване на трудовото правоотношение.
Според синдикатите, при налагане на ограничения за дейността на сектора от страна на държавата има два варианта:
- работодателят е длъжен да не допуска служителите си до работните им места (чл. 120в, ал. 2 от КТ) и да изплаща 100% от възнагражденията им (чл. 267а от КТ). На всички е ясно, че това ще доведе до вълна от съкращения, тъй като работодателите не искат, а дори и да искат, в много случаи, не биха могли да плащат за нещо, което не получават. Компенсациите, в този смисъл препятстват драстичното нарастване на броя на официално регистрираните безработни лица.
- работникът взима неплатен отпуск, който очевидно не е по негово желание, макар формално инициативата да е негова.
Още при обсъждането на Тристранката социалният министър Деница Сачева е казала, че искането за неплатен отпуск не е най-съвършеното решение, но е единственото, с което не се налага да се правят законови промени.
"Така изразената позиция сочи недвусмислено за пълното осъзнаване от страна на правителството, че неплатеният отпуск в случая не е по желание на работника или служителя, а се налага неизбежно, поради така наложения дизайн на мярката за изплащане на компенсациите, заложена в ПМС 325, при който ползването на неплатен отпуск е обстоятелство sine qua non, без наличието на което мярката е недостъпна за адресатите й. В допълнение беше подчертано, че неплатеният отпуск до 60 дни за 2020 г. и 90 дни за 2021 г. се счита за трудов и осигурителен стаж, именно за да не се дължат и осигурителни плащания", мотивират се от КТ "Подкрепа".
От синдиката цитират чл.40, ал.1, т.1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване е визирано правилото, според което, по време на неплатен отпуск, здравноосигурителната вноска "е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой". Тълкуването им е, че работникът трябва сам да внася здравните си вноски, каквото е и указанието на Социалното министерство.
Постановление № 325 на Министерския съвет от 26 ноември 2020 г. е за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Синдикатите признават, че през последните месеци бяха многократно променяни нормативните документи, засягащи регулацията на извънредното положение.
USD
CHF
EUR
GBP
