"Трябва да се разбере най-сетне, че без инвестиции в наука и научни изследвания, без превръщането им в реален приоритет на държавата, не само не можем да излезем от кризата, но и страната ни няма да постигне качествено новия растеж, към който се стреми".

Това заявява държавният глава Георги Първанов в статия, озаглавена „ За ново, европейско отношение към българската наука: 15 алтернативни идеи за реформи на БАН и в науката като цяло".

Първанов споделя мнението, че при досегашните опити за реформа в БАН са взимани необясними, неработещи решения - преди всичко механични и нецелесъобразни сливания.

По думите му не е проведено задълбочено обсъждане с научната общност, не са отчетени препоръките на Европейската научна фондация.

"Колебанията и грешките на Академичното ръководство не са аргумент за политиката за ликвидация на БАН, която явно или скрито провеждат някои държавни институции", подчертава Първанов.

За да се излезе от създалата се ситуация с БАН, според държавния глава, е необходимо е да се решат поредица от ключови въпроси.

Според него първата разумна стъпка в търсенето на решения за българската наука е незабавното изтегляне на промените в Закона за БАН. „Ако законът бъде приет в този или подобен вариант, той практически ще доведе до разбиването на Българската академия на науките. Поради тази причина заявявам, ако законът бъде все пак приет, ще наложа вето", заявява президентът Георги Първанов.

„Няма никаква логика в промените на Закона на парче, без цялостна концепция за науката, още по-малко - без яснота кои са икономическите и други приоритети", изтъква още той.

Според него БАН е силна като комплексен научен център и затова е важно да се запази нейния единен и неделим характер.

Президентът гледа скептично на идеята за своеобразно Настоятелство, включващо представители на различни министерства, хора от бизнеса, от университетите.

„Трябва пълноценно да се използват ресурсите по европейските структурни фондове, програмите „Конкурентоспособност" и „Наука и бизнес". Сериозно да се увеличи финансирането по Националния фонд за национални научни изследвания към МОНМ и Иновационния фонд към МИЕТ", предлага още той.

Според него трябва да се създадат стимули у всички заинтересовани страни да участват в научна и развойна дейност - фирми, висши училища, научни институти.

Първанов обявява и за т.нар. „хоризонтално" развитие на кадрите - финансиране чрез доказано високи научни резултати, без задължително ученият да има съответната степен и длъжност.

„България не може да си позволи да остане в периферията на ЕС за бъдеще, основано на икономика на знанието", категоричен е държавният глава.

По думите му първата стъпка е правителството да възстанови бюджетите за наука, образование и изследователска дейност на нива, които да позволят нормалната работа на университетите и институтите, като ги обвърже с дългосрочна стратегия за развитие на научноизследователската дейност.