"Трябва да променим начина на мислене и всеки ръководител да носи отговорност за сигурността на мрежите и информационните системи в неговата организация.". Това каза Атанас Темелков, председател на Държавна агенция "Електронно управление".

"Пробивите в мрежите и информационните системи и изтичането на лични данни от тях представлява един от най-сериозните проблеми пред сигурността в национален и в световен мащаб. Технологиите за пробив се развиват изпреварващо във времето, като крайните резултати остават едни и същи- нарушено доверие в гражданите, бизнеса, публичния сектор и дори в международните отношения.". Това допълни Темелков по време на Кръглата маса, посветена на новата нормативна уредба в сферата на мрежовата и информационната сигурност, организирана от агенцията. Събитието се проведе под патронажа на Марияна Николова, заместник-министър председател по икономическата и демографската политика, в чийто ресор е и политиката за електронното управление.

До 15 години затвор за киберпрестъпления иска Марияна Николова

До 15 години затвор за киберпрестъпления иска Марияна Николова

Сегашните наказания в НК са минимални според вицепремиера

Атанас Темелков призова националните компетентни органи, министерствата и доставчици на цифрови услуги заедно да обменят информация за възникнали проблеми, за да не се стига до изтичане на данни.

За първи път в Закона за киберсигурност са включени операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги, като по този начин всички основни сектори на икономиката влизат в регулация по отношение на киберсигурността, обяви Васил Грънчаров, директор на дирекция "Мрежова и информационна сигурност" в ДАЕУ.

Николова плаши хакерите със строги санкции за киберпрестъпления

Николова плаши хакерите със строги санкции за киберпрестъпления

Иска доживотна забрана за посещения на страни членки на ЕС за провинилите се

До края на ноември 2019 г., всички държавни институции, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги трябва да приведат дейностите си в съответствие с изискванията на минималните мерки за мрежова и информационна сигурност, заложени в новата Наредба за мрежова и информационна сигурност, обяви Васил Грънчаров.

През ноември представители на ЕК пристигат в България, за да проверят на място как се прилагат изискванията по Наредбата.

Създават четири национални компетентни органа по киберсигурност

Създават четири национални компетентни органа по киберсигурност

Те ще контролират дейностите, свързани с мрежовата и информационната сигурност

Според новата Наредба, всеки ръководител носи пряка отговорност за мрежовата и информационна сигурност, дори когато дейността е възложена на трети страни. Той информира присъстващите, че ЕС осигурява безвъзмездна финансова помощ (до 75 процента) за проекти, свързани с киберсигурността, като крайният срок за кандидатстване е 14 ноември 2019 г. (https://ec.europa.eu/inea/en/connecting-europe-facility/cef-telecom/apply-funding/2019-cybersecurity).

В периода август 2018 - юли 2019 г. по данни на Националният център за действие при инциденти в информационната сигурност са регистрирани 2 851 сигнала за нарушения в българското интернет пространство, което е с 34% увеличение спрямо предходния период.

От тях като инциденти са регистрирани 2 030 броя, което е увеличение с 33% спрямо предходната година. Наблюдава се рязко увеличаване на броя на засегнати IP адреси в българското пространство, като до края на август 2019 г. те са 2 028 531 срещу 340 750 за същия период на 2018 г. Това е над 6.5 пъти повече, спрямо 2018 и близо 20 пъти повече, спрямо 2017 г., когато засегнатите IP адреси са били 75711. За преустановяването на нарушения Националният център за действие при инциденти в информационната сигурност е подготвил и изпратил над 14 043 е-мейла с указания и препоръки.