Спас Ташев вижда възможност за обрат - Скопие се сгромоляса от езика на омразата

"В този си вид Смесената комисия е излишна и лично аз не виждам смисъл от нейното съществуване или продължаване на дейността ѝ в този формат". Това заяви доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН пред News.bg по повод работата на Смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси, македонските българи и евроатлантическия излаз на Република Северна Македония.

Той изрично уточни, че не предлага да се закрие комисията, а по-скоро тя да преосмисли дейността си и да се съсредоточи върху популяризирането на безспорните факти, които се приемат от България и РСМ в общите издания. По думите му може да се направи и изводът, че комисията не дава резултат, а причината за това е недобре обмислената идея за създаването ѝ. 

Хърватски представители подкрепиха позицията ни за Северна Македония

ЕС да не приема държави, излъчващи послания на омраза…

Ако трябва да погледнем наличието на спорните въпроси, такива имало между Гърция и РСМ. Гърция не допусна да изпусне нещо по тази тема, а България възприе друг подход, като смяташе, че всички спорни въпроси трябвало да бъдат обсъдени двустранно, като на база дискусии да се намери общо решение, обясни доц. Ташев.

Той посочи, че дискусиите в комисията са непродуктивни и не се водят протоколи от самите заседания. Каквито и тези да са изтъкнати, каквито и решения да са взети, не се спазват от Скопска страна и общо взето се връщаме към изходната си точка, подчерта доц. Ташев.

Джамбазки пише до ЕК за поругано българско гробище в Р. Северна Македония

Ангел Джамбазки сезира ЕК за поредната гавра с българската история

Той е на мнение, че ако временно се замразят дебатите в комисията и двете страни започват архивистка дейност с публикуване на документи в техните оригинали на всички спорни личности - това вече ще бъде основа да се водят дебати. Българската страна изнася едно, македонската страна друго - тя казва, че имат право на интерпретация или на македонски наратив на иначе обективните факти. Това са едни суфизми и увъртания, само и само да не се признае историческата истина. Ние първо трябва да изнесем самата истина такава, каквато е; а тя може да бъде постигната чрез съвместни публикации, настоя доц. Ташев.

Доц. Ташев изтъкна, че е много трудно да се отговори дали могат да бъдат разрешени спорните въпроси около Гоце Делчев, цар Самуил и сборника на Братя Миладинови - теми, които в крайна сметка се оказаха крайъгълен камък между България и РСМ. Днешните македонски историци, които са получили образованието си в бивша Югославия, много трудно ще се откажат от позициите си, на чието основание са получили своите научни и академични степени, посочи той.

Според него няма желание от страна на учените в РСМ и на историците да променят нещо от действията си.

Проф. Димитров: Нищо значително не постигнахме на 13-ата българо-македонската комисия

Македонските учени не отварят дума дори за съвместното честване на Гоце Делчев

Доц. Ташев отбеляза, че като цяло България е влязла в нов етап в своята политика спрямо РСМ. До този момент акцентът в нашата политика бил поставен върху историята и не обръщахме толкова внимание на съвремието. Поради тази причина българските аргументи не били разбирани от европейските и американски партньори.

Пръв президентът Румен Радев повдигна въпроса, че акцентът трябва да се промени и да бъде поставен върху правата на човека. Подходът се оказа разбираем, като държавният глава поставил въпроса и за това, че българите в РСМ са маргинализирани, преследвани и неравноправни, посочи доц. Ташев. 

Да възстановим историческата си памет, призова проф. Димитров

Трети сме по културно-исторически

Той не е убеден обаче, че всички политически сили разбират смисъла на това, което се предлага. Спас Ташев призова в никакъв случай да не се използва думата "българско малцинство", като се позова на последното официално преброяване на Османската империя от 1912 г., където българите на сегашната територия на РСМ не са съвсем малцинство, а 54%, т.е. мнозинство.

Той посочи, че формулата - "частта от българския народ, живееща на територията на РСМ" е еднакво приемлива и за София, и за Скопие, не обижда никой и е добра основа, на която да градим нашите двустранни отношения.

Доц. Ташев смята, че ако България представи тезите и фактите такива, каквито са пред нашите европейски партньори, тогава ще станем свидетели на натиск, но той няма да бъде натиск върху София, а върху Скопие за езика на омразата и изчистване на историята. "Ние сме споменавали, че има едно такова явление, но очевидно самите европейски партньори не са обърнали достатъчно внимание.

Сега когато Зоран Заев се сгромоляса благодарение на езика на омразата, точно сега е моментът да покажем, че Европа и дори Америка са сгрешили в своята преценка за тези, за които настояваха да влязат в ЕС, че са носители на архаичен език на омразата. В РСМ няма стабилност, защото, ако управлението в РСМ беше стабилно, нямаше да се стигне до изборната катастрофа и Заев да подаде оставка", категоричен бе доц. Ташев.

Той посочи, че РСМ е навлязла в една остра политическа криза, която ние все още не знаем как ще бъде разрешена. Ако при едни предсрочни парламентарни избори дойде на власт ВМРО-ДПМНЕ, която се закани, че ще ревизира Преспанския договор и Договора за приятелство с България, тогава Скопие ще изпадне в международна изолация, от която никой няма интерес, предупреди доц. Ташев.

Той е на мнение, че процесът се обръща, тъй като Скопие твърдеше, че политическата стабилност е в България, но политическата нестабилност не е в България. В България има изградени демократични традиции, но нашето общество трудно намира съгласие, което да доведе до един управленски модел при тази конфигурация, няма обаче големи сътресения в България, поясни доц. Ташев.

Според него се видяло, че при двата служебни кабинета има една приемственост в политиката, зададена от правителството на Бойко Борисов. Въпреки, че има оспорвани редица решения на бившия експремиер, то по отношение на значимия национален въпрос има приемственост и доц. Ташев се надява приемствеността да продължи. Ако в Скопие настъпят драстични промени, е възможен обрат, като дойдат други ретроградни сили, които да оспорят Преспанския договор.

Той смята, че все пак има лъч надежда с факта, че въпреки че кампанията в Скопие била провеждана на антибългарска основа, тя не дала резултат. Антибългаризмът в РСМ е по-скоро медийно-присъстващ и налаган от контролираните медии, а в социалните мрежи се създава впечатление за антибългаризъм, но предимно от тролове. "Известно е, че в РСМ има фабрики за тролове, които се използват не само за влияние в този спор, а дори в изборите в САЩ една голяма част от публикациите в социалните мрежи са правени в Северна Македония. Там имаме един сериозен проблем с демокрацията, с фалшивите новини и Европа трябва да насочи натам вниманието си", коментира доц. Ташев.

Спас Ташев се надява, че примерът по насърчаване и подкрепа на македонските българи ще продължи от българската държава, защото имаме нужда от единение. Нито едно правителство и промяна не може да мине без тяхното съгласие и ако ние успеем да постигнем и да играем такава роля, тогава Скопие много бързо ще тръгне по пътя на промените благодарение на политическата активност на българите, надява се той.

По думите му много е важно да се подчертае, че не се забелязва антгонизъм между българи и албанци, което може да доведе до едно успешно сътрудничество между техните политически представителства. Ако това се случи между РСМ и България, тогава ще видим един процес на бързо демократизиране на Скопие. Тогава пътят на РСМ към Европейския съюз ще бъде отворен, каза още доц. Ташев. 

От МВнР чули какво говорят в РСМ, но замълчали, за да не влизат в кампанията

Неуспехът на тази антибългарска кампания показва, че тя не е подкрепена от хората