Необходима е цялостна ревизия на проекта за Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК), предлаган от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Това се каза в становище на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Проектът е публикуван на 30 ноември 2022 г. с сайта на МРРБ и в Портала за обществени консултации. Становището е изпратено до МРРБ, омбудсмана Диана Ковачева, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), парламентарните групи, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в НС и до Портала за обществени консултации, както и до съответните дирекции в Европейската комисия - DG Regional and Urban Policy, DG Environment и DG Energy.
Комисията посочва, че не са проведени задължителните консултации с нея в качеството й на заинтересована страна, които трябва да предшестват изготвянето на проекта за нормативен акт. Регулаторът обяснява, че за публикувания законопроект е приложим 30-дневния срок за предложения и становища, предвиден в чл. 26, ал. 4, изр. 1-во от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4, изр. 2-ро от ЗНА за определяне на срок, по-кратък от законоустановения.
В становището се отбелязва, че при изготвянето на посочения в мотивите към законопроекта консултационен документ отново не са взети предвид и не са отразени гледните точки на всички заинтересовани страни, включително и на КЕВР, което е в противоречие с обявените в чл. 26 от ЗНА принципи при изработването на нормативен акт - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
Според регулаторния орган, предвижданото в новия закон разделяне на КЕВР и създаване на нова Комисия за регулиране на цените на ВиК услугите не е обосновано и мотивирано и не е в съответствие със съществуващите стратегически документи и международни доклади. КЕВР счита, че в проекта на ЗВиК не е изследван ефектът върху независимостта на новата Комисия при разделянето ѝ от енергийния регулатор - за който има задължителни европейски изисквания за независимост, както и че не е извършен сравнителен анализ на предложените в проекта конкретни текстове за бъдещата Комисия с международни стандарти за независимост на регулаторните органи.
Регулаторът заявява също, че към законопроекта не е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.2. към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква "б" от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с мотива, че предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Същевременно в законопроекта се предлага разделяне на КЕВР и учредяване на нова Комисия, чиято бъдеща дейност ще се финансира от държавния бюджет, което ще изисква значителни първоначални капиталови и оперативни разходи за учредяване и допълнителни разходи за административно, правно, информационно, логистично и друго обслужване на новата Комисия, обясняват от КЕВР.
Според Комисията за енергийно и водно регулиране законопроектът не обхваща проблемите, констатирани в анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2019 г., свързани основно с липсата на яснота в разпределението на ролите и отговорностите между собствениците и операторите на инфраструктурата, липса на стимули за местните власти и ВиК операторите да повишат оперативната и финансова ефективност, ограничен капацитет за приоритизиране на инвестициите, тъй като не изследва и не оптимизира нормативните изисквания по отношение собствениците на публичните ВиК активи, собствениците (принципала) на търговските дружества - ВиК оператори и самите ВиК оператори. Не се адресират и ограниченията за нарастване на цените на ВиК услугите поради изисквания за социална поносимост в действащото законодателство, предвид че съществуващите изисквания изцяло се запазват, допълва регулаторният орган.
"Новият законопроект не адресира и Директива (ЕС) 2020/2184 от 16 декември 2020 г., която въвежда редица нови изисквания към държавите-членки, респективно към ВиК дружествата, обслужващи най-малко 50 хил. души или доставящи най-малко 10 хил. м3 на ден, относно общи задължения, стандарти за качество, подход към безопасността на водата въз основа на оценка на риска, оценка на нивата на загуби на вода, достъп до вода, предназначена за консумация от човека, публикуването на подходяща и актуална информация и други. Съгласно чл. 24, т. 1 от Директивата, Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—18, член 23 и с приложения I—V най-късно до 12 януари 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби", е посочено в становището.
От КЕВР посочват също, че във формулираните в проекта предложения за създаване на нова Комисия липсва яснота относно функциите и правомощията на регулатора и разписани норми, гарантиращи финансова независимост. Имало противоречия и правни неясноти по отношение на организацията на работа, включително: запазването на трудовите правоотношения на служителите от администрацията; въведените процедури; предмет и статут на актовете на регулатора; по отношение на правомощията по контрол и налагане на санкции. Липсвала и обвързаност на действията и актовете на институции от изпълнителната власт, както и разграничаване на ролите и отговорностите в отрасъл ВиК. Същевременно пък се създавала неяснота за състава и организацията на работа на Комисията за енергийно регулиране.
Според Комисията за енергийно и водно регулиране освен това се въвеждат нови и необосновани изисквания спрямо проекта на ЗВиК от 2020 г., като отпада изискването регулаторът да определя цели на показатели за качество на ВиК услугите, въз основа на които ВиК операторите да разработват бизнес планове с ремонтна, производствена и инвестиционна програма. Отпадало и изискването независимият регулатор да одобрява тези бизнес планове и въз основа на одобрението им да утвърждава и одобрява цени на ВиК услуги, да осъществява ежегоден контрол върху изпълнението на одобрените бизнес планове, както и да отчита резултатите от изпълнението при годишните изменения на одобрените цени на ВиК услуги.
"В проектозакона се предлага се промените да влязат в сила на 31 март 2023 г., т.е. в рамките на действащия регулаторен период 2022-2026 г., в който КЕВР е одобрила 5-годишни бизнес планове на редица дружества, утвърдила е цени на ВиК услуги за 2022 г., и е одобрила цени на ВиК услуги за 2023, 2024, 2025 и 2026 г., и предстои да измени с последващо решение одобрените цени на ВиК услуги за 2023 г., отчитайки изпълнението на бизнес плановете от предходния регулаторен период. След влизането в сила на ЗВиК ще бъдат отменени нормите на ЗРВКУ и приложимите норми на Закона за енергетиката, поради което съществуващият регулатор няма да има функции във ВиК сектора, а такива функции няма да има и новата Комисия. Това поражда редица въпроси относно одобряването на бизнес планове и цени на дружествата без одобрени планове и за последващите действия по контрол на изпълнението на одобрените бизнес планове и изменението на одобрените цени", се казва още в становището.
Регулаторът заявява, че значително се ограничават правомощията на новата Комисия спрямо функциите на КЕВР в сектор ВиК, като това поставя редица допълнителни въпроси относно необходимостта от разделянето на КЕВР и обособяване на нов държавен регулаторен орган, което за държавния бюджет ще изисква допълнителни първоначални и последващи капиталови и оперативни разходи. От КЕВР считат, че подобно отделяне би могло да се мотивира, ако се предвижда не само запазване на съществуващите функции, но и те се надградят - например с въвеждане на лицензионен режим за ВиК дружествата, регулиране на други сектори като битови отпадъци (такава регулация е въведена в Португалия, Унгария, Италия и в Северна Македония), контрол върху качеството на питейните води (в регулаторния орган в Португалия), или регулиране на други комунални услуги, предоставяни от общините ( в регулаторния орган в Румъния).
"В допълнение, ограничаването на правомощията на новата Комисия само до регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, а не до регулиране на ВиК услугите, не кореспондира с Националния план за възстановяване и устойчивост, съгласно който с новия закон "ще се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект". Нещо повече - в предварителната оценка за въздействие на проекта на ЗВИК сред целите също е посочено "да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект", се посочва в становището.
От регулаторния орган допълват, че се предвижда значително намаляване на показателите за качество на ВиК услугите, като контролът по тяхното изпълнение се прехвърля от независимия регулатор към МРРБ. В проекта на ЗВИК обаче не бил описан редът, по който МРРБ ще определя цели на тези показатели, как ще се оценява качеството и надеждността на отчитаната информация, нямало и изискване министерството да публикува информация в годишни отчети - действия, които в момента се осъществяват от КЕВР.
Въвеждало се изискване за изготвяне на бизнес програми по реда на Закона за публичните предприятия, което обаче нямало връзка с процеса по контрол върху показатели за качество от МРРБ и с процеса по ценообразуване. Според КЕВР трябва да се има предвид, че дружествата, които не са публични, нямат основания да изготвят подобни бизнес програми. В проекта се предлагали неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, а били отпадали фундаментални изисквания като принципи и методи на ценообразуване, регулаторен период и др. Регулаторът остава с впечатлението, че новата Комисия единствено ще одобрява предложените от дружествата цени на ВиК услуги, без да има възможност да оценява тяхната ефективност и да изиска някакви корекции.
Според извършения от КЕВР анализ предложенията в проекта на ЗВИК няма да доведат до подобряване на регулацията във ВиК сектора, тъй като не гарантирали повишаване на качеството на услугите, икономическа устойчивост, защитата на правата на потребителите и социалното подпомагане. Причината била, че се редуцира значително броя на показателите за качество на ВиК услугите, предлагали се неясни критерии за одобряването на цените на ВиК услугите и последващото им преразглеждане, нееднозначно били определени критерии за финансиране на инвестициите в противоречие с действащи регулаторни механизми. Нямало разработен режим за социална поносимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи, създавала се неяснота за разглеждането на жалби на потребители срещу ВиК оператори и на практика се отменяло договорното начало при общи условия при предоставянето на ВиК услуги на потребителите като на общите условия се придавал характер на нормативен акт. Липсвало и възлагане на отговорностите по отношение постигането на съответствие с директиви на ЕС и разширение на ВиК системите.
От КЕВР посочват още, че в проекта се предлага промяна в границите на обособените територии, като се предвижда отпадане функционирането на общински и частни дружества. В същото време създаваната правна регламентация пораждала неясноти по отношение възможностите и сроковете за изпълнението на новите изисквания. Въвеждало се задължително изискване ВиК дружествата да са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, което пък щяло елиминира бъдещо публично-частно партньорство в сектора. Запазвали се изискванията по отношение на функционирането на асоциациите по ВиК, но не се отчитала липсата на възможност и експертен капацитет те адекватно да изпълняват ролята на публични собственици на ВиК системите и да контролират изпълнението на договорите за възлагане управлението на ВиК активите. Също така оставали изискванията по отношение на собствеността на ВиК системите, без да се очертава ясно границата на публична и частна собственост, респективно границата на отговорност на ВиК оператори и потребители. Не се предвиждало и изплащане на обезщетения на потребителите при отклонения от стандартите за качество на питейните и на отпадъчните води. Според регулаторния орган необосновано от потребителите на ВиК услуги са изключени лицата, които нямат вещни права върху водоснабдения имот, но са негови ползватели на валидно облигационно основание, например наематели. Създавали се и възможности за необоснован отказ и злоупотреба от страна на ВиК дружествата в процеса по присъединяване на нови потребители.
От регулатора заявяват, че същевременно с новия законопроект от 2022 г. се регламентира съществуването на държавно търговско дружество - "Български ВиК Холдинг" ЕАД, което е създадено с решение на Министерския съвет и може да бъде закрито с последващо решение на изпълнителната власт, без обаче да се изяснява какви са точно неговите функции и отговорности и по какъв начин ще допринесе за решаването на проблемите във ВиК сектора. По този начин дружеството се поставяло в привилегировано положение спрямо дружества със сходни функции в енергетиката, ограничавали се функциите и правомощията на бъдещи правителства относно конкретното дружество. Според КЕВР това не позволява да се постига дългосрочно разрешаване на проблемите във ВиК сектора спрямо решение на 44-то Народно събрание от 13 декември 2019 г.
Отчитайки значителни проблеми в законопроекта от административен, правен, технически и икономически характер, КЕВР не дава конкретни предложения за редакции, тъй като счита, че е необходима цялостна ревизия на проекта. От Комисията за енергийно и водно регулиране посочват, че е наложителен сериозен обществен дебат, какъвто до момента не е проведен - за ролята и отговорностите на основните участници във ВиК сектора - независимия регулатор на качеството и цените на ВиК услугите, собствениците на публичните ВиК системи и възложители по договор, ВиК операторите и техните собственици (принципали).
"В случай че се приемат предложенията в ЗВИК за промени в регулацията на ВиК сектора, той ще бъде поставен пред значими рискове, свързани с осъществяването на контрола по изпълнението на одобрените бизнес планове 2022-2026 г. и измененията на одобрените цени на ВиК услуги за периода 2024-2026 г. Поради това Комисията счита за необходимо от законопроекта да отпаднат разпоредбите, касаещи регулирането на качеството и цените на ВиК услугите, съответно да се запазят правомощията на независимия регулатор КЕВР във ВиК сектора, така както в момента са регламентирани в ЗРВКУ, респективно в ЗЕ. Комисията счита, че такива промени следва да бъдат обсъдени и приложени след изтичането на действащия регулаторен период 2022-2026 г.", е посочено също в становището на Комисията за енергийно и водно регулиране.
USD
CHF
EUR
GBP
