Твърдост в историческите разговори с македонците иска проф. Овчаров

Смесената българо-македонска историческа комисия се нуждае от твърдост, гласност и официалност.

Това заяви археологът проф. Николай Овчаров на пресконференция в БТА, посветена на т.нар. "кърваво писмо" на македонски интелектуалци до Европейския съюз във връзка с приетата Декларация от Народното събрание.

Проф. Овчаров иска да бъдат поканени и други историци в комисията, за да бъде по-твърда българската позиция и да не се отстъпва лесно. Не трябва да се радваме на дребни победи, защото македонците много бързо могат да се отрекат от тях, призова историкът. 

Проф. Овчаров предупреждава за "подпъхнати" от македонистите тези

Историкът не е насяно какво означава съвместно честване на цар Самуил

Не трябва да се отстъпва от така наречените червени линии, апелира проф. Овчаров. Съзнанието на хората в Северна Македония е много увредено и са изпълнени с неща срещу България, предупреди той. Проф. Овчаров не вижда какви компромиси могат да бъдат направени от наша страна.

Според проф. Овчаров важното е, че през всичките му пътувания той е схванал много добре същността на македонизма. Тупкането на топката през следващите месеци от страна на комисията по исторически въпроси показва изцяло за какво става въпрос, изтъкна археологът. 

Заев към лидерите на ЕС: Не ни гасете звездите, бъдете наши герои!

Той благодари на България…

"Кървавото писмо" е изпратено до Европейския съюз от група "македонски интелектуаци", за които проф. Овчаров не е разбрал и не знае кои са. Въпросните "интелектуалци" се спират преди всичко на ясната и твърда позиция на българското правителство за червените линии, които не могат да бъдат преминавани.

В "кървавото писмо" така наречените "македонски интелектуалци" се противопоставят на исканията на страната ни за това че: "Никъде в документите на ЕС не трябва да фигурира думата "македонски език", тоест, ако се налага, трябва да се използва терминът:

"официален език на Република Северна Македония"...

"отказ от подкрепа или искане за признаване на македонското малцинство в Република България". 

България и Македония пак не се разбраха за историята си

Седмата среща на Смесената комисия се оказала "най-безплодната"

...систематичното премахване на квалификацията "български фашистки окупатор" от всички текстове на паметници и паметни плочи". 

Според авторите на писмото "македонският език е историческа реалност и на него говорят над 3 млн. души". Освен това за него се говорило, че трябва да се разглежда като най-балканският език от всички други. Проф. Овчаров обаче не е съгласен с тези твърдения на "македонските интелектуалци".

"Македонската позиция не е мръднала и на йота. Даже се е втвърдила", подчерта историкът и заяви, че страната ни няма как да отстъпи от исканията си.

Проф. Овчаров цитира различни документи от македонската страна, които гласят, че "за македонеца всички имена от Средновековната българска история са чужда история".

Той не мисли, че е правилно българските учени да мълчат, но на такива писания би трябвало да реагира самата историческа комисия поне от българската и част. "С решението на Франция, Холандия и Нидерландия за спирането на поканата за Северна Македония показва, че нашите съседи още не са узрели", подчерта проф. Овчаров.

На въпрос на news.bg дали с така нареченото "кърваво писмо" от страна на "македонските интелектуалци", може да остави Македония дълго време да чака за покана в ЕС, проф. Овчаров не вярва на писмото да му се отдели чак толкова внимание, но то е като някакъв танц и пример за начина, по който македонските историци се отнасят към историята.

В заключение историкът заяви, че ние не можем да кажем македонски език, защото няма такъв, тъй като е направен въз основа на българския език. 

Нов граничен пункт или стимули за пограничните предприятия обсъждаме с Македония

Анализ ще покаже кое е по-необходимо

Припомняме, на 30 септември по време на заседание при президента Румен Радев бе решено, че България не дава безусловна подкрепа за членството на Македония в ЕС.

Държавният глава свика спешна консултативна среща по темата Северна Македония, след като стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше определена като "най-безплодната", тъй като на нея отново не бе постигнато единодушие относно въпроса с Гоце Делчев. В последно време преговорите за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.

Още преди месеци вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той призова страната ни да постави ултиматум на Македония - ако те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не подкрепя Македония за ЕС, а вчера дори и намекна, че ВМРО може да излезе от управлението. Според него Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.

Възлово се оказа отказът на България да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.

На 1 август 2017 г. страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на Договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.