На кръгла маса под патронажа на президента Румен Радев икономическите неравенства и бедността в България бяха обсъдени в контекста на фискалната политика. "Трябва да се опитаме всички да създадем ново убеждение по отношение на съдържанието и начина, по който се използва бюджетът", заяви проф. Христина Вучева.
Тя посочи, че в последните години бюджетът се възприема като инструмент на макроикономическите цели, но според нея той е еманация на конституционните права на хората. Проф. Вучева допълни, че държавният бюджет би следвало да служи за осигуряване на финансовите условия и колективните потребности на населението.
Конкретното участие на бюджета чрез преки помощи от Министерство на труда и социалната политика се нуждае от преразглеждане, според Вучева. "Всяка година почти равномерно се харчат 1 млрд и 100 млн. лева, които не са малко, но няма никой доволен", отбеляза тя.
Според нея това се дължи на неправилно администриране на средствата. Тя допълни, че връзката между разходването и предвиждането им в стратегията на програмите за социално включване отсъства.
"Не може да има изградена добра система на здравеопазване, която почива на пазара", посочи Вучева. Потребностите на хората в здравеопазването не са свързани с желание, търсят се здравни услуги, защото имат потребност от това, свързана със здравното им състояние, уточни още тя.
Вучева направи препратка към държави, в които е възприет принципът, че на никого не може да бъде отказана здравна услуга. "Правото на живот трябва да бъде осигурено на всеки", заяви тя.
Вучева смята, че този принцип изключва организацията на едно здравно учреждение да бъде организирано единствено на принципа на печалбата. Според нея е изключително трудно да се определи стойността на здравните услуги.
Идеите за диференциация на ДДС трябва да се осмислят по-сериозно, да се направи изследване освен, разбира се, на експертите на Министерство на финансите. Според нея е необходимо стоките да бъдат разделени по групи, по асортименти и по пазарно търсене, като бъде отчетена и конкуренцията.
"Там, където конкуренцията е добра, и там, където структурата на потреблението е изяснена, действително може да се премине към диференцирана по-ниска ставка за хранителни стоки и лекарства", посъветва Вучева.