"800 хил. души получават пенсии под 200 лева... Борбата с бедността е най-тежката борба в България", заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров за БНТ. Според Димитров осигурителната система в страната "може да издържи всякакъв скок на пенсиите" и това не е работа на политиците, а на експертите. Според него ГЕРБ и Патриотите не са се разбрали напълно, понеже Владислав Горанов е казал едно, а Томислав Дончев - друго.
Припомняме, във вторник, 11 април, председателят на НФСБ Валери Симеонов и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заявиха, че двете партии са се разбрали относно увеличението на пенсиите. Вчера обаче Томислав Дончев заяви, че ако се следва линията на първоначалното предложение на патриотите за 300 лв. минимална пенсия, това означава държавата да няма ресурс да провежда каквито и да било други политики.
Според Димитров позициите на ГЕРБ и Патриотите все още не са изяснени докрай. Той посочва, че не е ясно дали социалните пенсии под 200 лева ще бъдат увеличени или само пенсиите за възраст и стаж. В същото време в страната ни има 2 млн. души, които живеят под прага на бедността. Според Димитров трябва да се обърне внимание на разликата между тези 2 млн. хора, които живеят под прага на бедността, и онези 800 хил., които получава пенсия под 200 лв. Остават 1,2 млн. души, които имат нужда от повече доходи.
Според президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов ГЕРБ и Патриотите не обсъждат истински важните въпроси в преговорния процес за формиране на правителство. Като пример той посочи проблемите в образованието, здравеопазването, липсата на работна ръка за бизнеса и други.
Манолов и Димитров подчертаха, че не трябва да очакваме бъдещи политики на базата на казаното преди изборите. Но според лидера на КНСБ трябва някои обещания задължително да бъдат изпълнени. Той настоя за увеличението на заплатите, като за пример посочи обещаното покачване на учителската заплата - между 20 и 25% увеличение в рамките на управленския мандат на новото правителство - 4 години.
Според двамата събеседващи планът за набавянето на повече приходи в социалната система на база на икономическия растеж, постигнат от решаването на проблема с административната тежест и развитието на капиталовите пазари, трябва да бъде разгледан по-обстойно.
Относно това Димитров сподели, че за да бъдат взети реални мерки по въпроса, трябва в страната ни да има изградена индустриална стратегия. Той попита дали всъщност такава има и в кои сектори се развива тя? Според него трябва да стане ясно как и къде отиват инвестициите, както и какъв е планът за развитие на енергетиката в България. Димитров допълни, че е крайно време да се изгради "синергия между районите" в страната, защото средствата от ЕС намаляват.
Двмата коментираха и въпросите, свързани с дисбалансите в страната ни. Като пример беше посочен факта, че учителите в частни училища поучават средна заплата около 1 500 лева, а тези в държавните - около 800 лева. Подобен е и примерът за преподавателите във висшите учебни заведения.
Според Манолов дисбалансите се гонят отдавна, но има и вероятност нещата да се "наредят по естествен ред", допълни той. Според Димитров обаче западноевропейските държави вече са намерили решението на тези проблеми - трябва да се въведе минимален стандарт. Той поясни, че на Запад хората получават минимални работни заплати спрямо длъжността, която заемат, но тази минимална заплата е различна за различните длъжности и всъщност е много по-голяма от реалната минимална заплата, установена в държавата. По неговите думи, в България заплатите могат да се повишават с около 100 лева годишно.
Събеседващите споделиха и мнение относно скандалите, свързани с неипзлатените заплати, които превзеха обществото. Според Димитров по въпроса трябва да се потърсят няколко законодателни промени, които да обхванат кодекса на труда и Закона за обществените поръчки.
![КНСБ с предложения за пресичане на практиката за неизплащане на заплати](https://webnews.bg/uploads/images/21/2921/242921/160x90.jpg?_=1467803976)
КНСБ с предложения за пресичане на практиката за неизплащане на заплати
Предлагат промени в 5 закона
Според президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов решението също трябва да се търси със законодателни промени, но е важен и капацитета на инспектиране на работодателите. Като пример той посочи работодател в пазарджишко, на който били съставени няколко акта за неизплатени задължения спрямо работниците. При последвала проверка се оказало, че въпросната фирма е била прехвърлена и се води на безимотна жена от района. "По-лесно е да прехвърлиш фирма, отколкото да продадеш вафла", отсече той.