Всеки четвърти работещ готов да напусне страната заради заплата

Всеки трети българин до 30 години обмисля възможността да работи в чужбина.

Това показва социологическо проучване, проведено съвместно между Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения. Резултатите от проучването представи програмният координатор на Фондацията д-р Пенчо Хубчев.
Целта на изследването е да определи профила на търсещите работа в чужбина и техните мотиви.

Стопяваме се с около 20% до 2040 г.

Това показва прогнозата за демографско развитие, приета от МС

5.2 млн души ще живеят в България към 2050 година според анализи на ООН.
За 40 години населението ще намалее с 2 млн. души.
Основната причина за трудова миграция е ниското заплащане в България. 
Според изследването 50% от хората биха напуснали страната поради по-добрата социална система и по-доброто здравеопазване в чужбина.

Наблюдава се недостиг на работна сила за икономиката, а от друга страна липсва добро трудово възнаграждение.

Караниколов: Бизнесът започва да отказва поръчки заради липса на кадри

Да призовем сънародниците си в Украйна, Молдова, Армения да се върнат, иска той

Данните сочат, че 23% от анкетираните обмислят възможност да работят в чужбина. Всеки трети българин до 30 години би заминал да работи в чужбина.

Като основна причина от фондацията извеждат ниското заплащане - 95%.

Само 1% смятат, че няма заплата, която да ги задържи в България.

"Не може в България да се плаща по-малко, отколкото в Камбоджа", твърдят от Фондацията.

Глобалните номади, които изпревариха и демографската криза, и политиците

Поколението, което не може да бъде изнудвано, според проф. Карамихова

Според няколко работодателски организации трудовата миграция е основната пречка за по-бързо развитие на икономиката.

"Знаем от предишни проучвания, че ситуацията на трудовия пазар в България създава предпоставки за много големи разходи в доходите, много големи неравенства и изпадане в бедност", заяви Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика.

Основният източник на доходи за 83% от изследваните лица е доходът от трудова дейност в България.
"До голяма степен политиките за насърчаване на трудовия пазар нямат разлика като инструменти тогава, когато безработицата беше 15% и когато е 5%. Сега мотивите са свързани с вътрешната мотивация и желанието на хората да участват активно на пазара на труда, допълни Калфин.

Калфин предлага комплекс от мерки за демографската криза

Удължаване на средната продължителност на живота и намаляване на бедността предлагат от АБВ

По последни данни на НСИ скоро ще може да бъде обърната тенденцията на трудовата миграция, но изследването на Фондация "Фридрих Еберт" показва, че действително много хора обмислят трудова миграция по съвсем конкретни причини.

"Това изследване ще бъде полезно от гледна точка на мерки, които трябва да се вземат, така че да се намали това желание за излизане от страната и работа навън", посочват от организацията.

Калфин допълни още, че изследването е свързано с икономически модел, който обединява основни показатели като БВП, равнище на заплати и равнище на безработица с трудовата миграция.

Демографската криза не променя нагласите на младите

Поколението между 14 и 29-годишна възраст си представя да има две деца в живота си

23% от всички изследвани лица на възраст 18 - 64 г. са склонни да емигрират, заяви Васил Тончев - изпълнителен директор на агенция "Сова Харис".

54% от тези хора казват, че вече имат опит с работа в чужбина. Около 1/4 от анкетираните заявяват, че успешно се справят с чуждия език. По думите му, тенденцията, че младите хора напускат, не се запазва.

От изследването става ясно, че 85% от възнамеряващите да напуснат страната предпочитат ЕС.
74%, които търсят работа в чужбина, биха останали в страната, ако получават заплата в размер между 1000 и 3000 лева.

Положителни тенденции в демографията, отчете социалният министър

Бисер Петков поднесе съболезнования на близките на починалия пти инцидента в мина "Ораново"

По данни на НСИ трудовото население в страната е около 4 млн, над милион желаят да напуснат страната.
"В това информационно общество стъпката от това да се отиде от София до Пазарджик или от София до Берлин не е особено различна", заяви Тончев. "Данните за мен са стряскащи, но не са изненадващи", коментира той.

Според Тончев подкрепата стига само, за да има политическо присъствие, но не и реална обществена подкрепа.

"Стъпката е повишаване на ефективността, в страната има огромно търсене на работа, но тези, които останат, трябва да получават с 10-20% повече", каза още Тончев.

"Алтернативите, които се предлагат от МЗ само ще задълбочат тежката ситуация. Проблемът е основно с източването на здравната каса и може да се оправи само с контрол", коментира Хубчев във връзка с предложението за промяна на здравноосигурителната ни система.

"Според мен е цинизъм да се иска хората да плащат допълнителни здравни осигуровки и от друга страна да си доплащат лечението", смята Хубчев. По думите му демонополизацията ще доведе до това, че хората, които работят в НЗОК ще заменят позицията си с такава в застрахователни компании заради по-добро заплащане и по-добри условия, а по този начин ще фалират както частните каси, така и националната.

Под 5% са фирмите създадени през 2011 г. и активни през 2016 г.

48,7% от всички активни предприятия са с нула наети лица

По отношение на пола 64% от анкетираните, които желаят да потърсят работа в чужбина, са мъже. Хората, които са по-склонни да емигрират, са с по-ниско образование, малък е процентът на висшистите, желаещи да напуснат страната.

Силен мотив за емиграция са и сигурността на труда и образованието в чужбина, заяви Калфин.

"Най-важният мотив за връщане в страната е грижата за близки хора. Семейни причини, които са свързани с личната перспектива на хората", допълни той.

Над 30% от готовите на емиграция биха работили без трудов договор. Такива граждани, според Калфин, стават често обект на измами и експлоатация.

На 8 ноември Фондация "Фридрих Еберт" ще представи доклад и препоръки въз основа на изследването.

България е изправена пред демографска катастрофа

Напусналите след 89-та година българи по различни статистики са между 2,7 и 3,5 млн. души