Азиатските министри на отбраната, изказващи се на IISS Shangri-La Dialogue 2022, бяха почти единодушни в осъждането си на действията на Русия в Украйна. Това, че един европейски въпрос изигра толкова важна роля на срещата на върха - и че министри от толкова много различни страни говориха от подобна позиция - е окуражаваща новина за тези, които се стремят да задържат заедно широката международна коалиция, противопоставяща се на нахлуването на Русия, пише Международният институт за стратегически Проучвания - IISS.
За първи път криза в Европа надвисна над водещата среща на върха в областта на отбраната в Азия, IISS Shangri-La Dialogue. Не беше изненада, че западни служители, обединени в опозиция на руската агресия, се обърнаха към руската война в Украйна. Но почти всеки азиатски министър на отбраната също го направи. Конфликтът има "сеизмични последици" за региона, според старши министъра на отбраната на Малайзия Дато Сери Хишамудин Тун Хюсеин. Той и колегите му изразиха три опасения.
Първо, едно очевидно предизвикателство към международното право в една част на света го отслабва в друга. Японският министър на отбраната Киши Нобуо отбеляза, че отговорът на руската агресия ще повлияе "не само на съдбата на Украйна, но и на съдбата на базирания на правила международен ред". Други повториха тази загриженост. Премиерът Кишида Фумио бе още по-ясен в основното си обръщение: "Украйна днес може да бъде Източна Азия утре". Други повториха тази загриженост.
Второ и по-конкретно, е прецедентът, че конфронтацията между Русия и Запада за Украйна създава възможен конфликт между САЩ и Китай за Тайван. Както отбеляза Киши, "международната общност вече споделя загрижеността, че в Индо-Тихия океан може да избухне ситуация, подобна на руската агресия срещу Украйна". Неговият фиджийски колега Иния Батикото Серуирату направи сравнението още по-ясно.
На трето място, има преки и материални последици за цените на суровините. Както отбеляза министърът на отбраната на Индонезия Прабово Субианто: "Изглежда далеч от нас, но ни засяга пряко. Проблемът с храните, енергийният проблем." Колегата му от Сингапур, д-р Нг Енг Хен, отбеляза, че тъй като взаимната зависимост между азиатските държави е по-висока, отколкото между Европа и Русия, икономическите последици от войната в Азия биха били още по-тежки.
Генерал Уей Фънхе отбеляза, че Китай "дълбоко съжалява и е силно натъжен" от конфликта, който е засегнал страната му "изключително". Той напомни, че Китай призовава за мирни преговори още от втория ден на войната, създавайки впечатлението, че Китай много би искал да не е започвала. Призовавайки оръжейни доставки за Украйна и санкциите срещу Русия да бъдат прекратени, той даде да се разбере, че Китай иска това да приключи бързо.
Акцентът на тазгодишния диалог "Шангри-Ла" е безпрецедентното виртуално обръщение на украинския президент Володимир Зеленски. Носейки тениска, по проект на 16-годишно момиче от Сингапур, за подкрепа на Украйна, той цитира бившия сингапурски премиер Лий Куан Ю, за да засили глобалното значение на зачитането на правилата: "Ако нямаше международно право и големите риби изяждат дребните риби и малките рибки язяждат скаридите, нямаше да съществуваме".
Един по-широк урок от руската инвазия бе важността на "превантивните мерки за предотвратяване на насилието" преди началото на агресията. Друг бе неделимостта на свободата на корабоплаване. В това той повтори въпрос, зададен от генералния директор на IISS д-р Джон Чипман в своето встъпително обръщение: "Как може да се говори за подпомагане на свободния и отворен Индо-Тихоокеански регион, след като досега не се е оказало възможно да се гарантира свободно и открито Черно море?
Уроци за Запада
Макар че не всички на срещата на върха осъдиха инвазията на Русия в Украйна - генерал Вей намекна, че отговорността е на САЩ - азиатските делегации споделят почти единодушна загриженост както за преките икономически последици, така и за дългосрочните последици за сигурността. По този начин те повториха както крехкостта, така и стойността на принципите на международния ред. Следват и две последици за западната дипломация.
Първо, това трябва да насърчи онези, които се стремят да поддържат широката международна коалиция срещу нахлуването на Русия. Срещата на 3 юни между Маки Сол, председател на Африканския съюз и руския президент Владимир Путин за обсъждане на глобалната продоволствена криза предизвика опасения, че тази коалиция може да се разпада. В Азия обаче малцина изглежда са готови да разглеждат Русия като част от решението на създадената от нея криза и повечето смятат, че по-широките последици за сигурността са поне толкова важни, колкото инфлацията на цените на суровините.
Второ, азиатските опасения трябва да поставят на пауза онези, които са склонни да правят компромис с Русия чрез преговори за мир - и налагането му на Украйна - което би възнаградило агресията като цена за прекратяване, макар и само временно, на войната. Дълбочината на загрижеността относно целостта на базирания на правила ред и в подразбиране неделимостта на сигурността припомня забележката на делегата от Хаити по време на дебата на Обществото на нациите относно нахлуването на Италия в Абисиния през 1935 г.: "Нека никога не забравяме, че някой ден може да сме нечия Абисиния".
Много малки държави се вслушаха в този призив, но големите, които имаха най-голямо значение, не го направиха. Неадекватният им отговор на инвазията на Мусолини - опит да се договори разделянето на Абисиния и да се избегне прилагането на най-строгите санкции - не само се провали, но и насърчи други агресори, проправяйки пътя към Втората световна война.
Някои в Европа изглежда са привлечени от подобен компромис днес. Други в Азия, макар и по-далеч, виждат нещата по-ясно. След като лидерите на Франция, Германия и Италия посетиха Киев за първи път днес и се срещнаха със Зеленски, очите на двата континента следят отблизо.
USD
CHF
EUR
GBP
Triono
на 17.06.2022 в 15:13:31 #5Ко, ко ко каза люнкан? Статистиката е след 47 година. Бе вие троловете риба не ядете ли бе, не ви ли стигат центовете за една консерва копърка, м?
linkaln
на 17.06.2022 в 13:03:03 #4Трионо първата и втората световна и студената война ги провокират европйиски нации, Америка само завършва войните така че не мешай Америка за всички военни действия започнати от нея
Triono
на 17.06.2022 в 04:35:59 #3angel-nenchev на министрите сега ли им светна, че една държава която се изживява за световния полицай и държи света в "контролиран хаос" (разработка на ЦРУ) е косвена причина за 80% от войните? Ето малко да с епоупражняват министрите от Азия: America’s founders warned against becoming an Empire. But after WW2, America suddenly became a superpower and US elites went nuts. A staggering 80% of all the global conflicts and wars since WWII involved the USA. What America needs is a new strategy that doesn’t involve being the world’s policeman and obsessively trying to control everyone in every part of the world. Here is a PARTIAL list of the meddling and wars of the United States of Aggression. 1947–1949: Intervening in the Greek civil war 1947–1970: Meddling in Italy's elections and supporting anti-communism activities 1945-1949: Intervening in China’s civil war and establishing Taiwan 1948: Supporting anti-government forces in Costa Rica's civil war 1949–1953: Supporting anti-communism activities in Albania 1949: Staging a coup in Syria (it was CIA’s first coup) 1950–1953: Korean War 1952: Intervening in the Egyptian Revolution of 1952 1953: Orchestrated a coup in Iran and overthrew the democratically elected leader 1954: Invaded Guatemala and installed a puppet 1956–1957: Plotting a coup in Syria 1957–1959: Supporting a coup in Indonesia 1958: Creating a crisis in Lebanon 1960–1961: Supporting a coup in the Congo 1960: Meddling in Laos’ reforms 1961: Bay of Pigs invasion of Cuba 1961–1975: Supporting civil war and OPIUM TRADE in Laos (look up “Air America”) 1961–1964: Supporting anti-government activities in Brazil 1963: Supporting civil strife in Iraq 1963: Supporting riots in Ecuador 1963–1975: Vietnam War 1964: Intervening in Congo’s rebellion (and bombing) 1965–1966: Intervening in Dominica's civil war 1965–1967: Installing, arming and aiding fascist Indonesian military government’s massacre of communists (2-3 million killed) 1966: Engineering an insurgency in Ghana 1966–1969: Creating conflicts in the Demilitarized Zone (DMZ), which is a region on the Korean peninsula that demarcates North Korea from South Korea 1966–1967: Supporting an insurgency in Bolivia 1967: Intervening in the change of the Greek government 1967–1975: Intervening in Cambodia's civil war 1970: Meddling in Oman's domestic affairs 1970–1973: Aided a military coup in Chile (overthrew democratically elected and popular progressive leader, Salvador Allende) 1970–1973: Orchestrating a coup in Cambodia 1971: Supporting a coup in Bolivia 1972–1975: Assisting anti-government forces in Iraq 1976: Supporting a coup in Argentina 1976–1992: Intervening in Angola's domestic affairs 1977–1988: Supporting a coup in Pakistan 1979–1993: Supporting anti-government forces in Cambodia 1979–1989: Arming, funding, training the Mujahedin in Afghanistan. This led to Al Qaeda and the largest network of Islamic terrorist groups in the world. 1979–1989: Used Saddam Hussein to wage a proxy war against Iraq. Funded and armed Saddam for ten years. 1980–1989: Financed anti-government Solidarity trade union in Poland 1980–1992: Meddling in El Salvador's civil war 1981: Attacking Libya in Gulf of Sidra 1981–1982: Engineering regime change in Chad 1982–1984: Participating in a multilateral intervention in Lebanon 1982–1989: Supporting anti-government forces in Nicaragua (the U.S. armed fascists, death squads, drug lords etc.) 1983: Invading Grenada 1986: Invading Gulf of Sidra, Libya 1986: Bombing Libya 1988: Shooting down an Iranian airliner 1988: Sending troops to Honduras 1989: Attacking Libya in Tobruk 1989: Intervening in the Philippines' domestic affairs 1989–1990: Invading Panama 1990–1991: Persian Gulf War, Part 1 1991: Intervening in Haiti's elections 1991–2003: Leading the enforcement action to establish a no-fly zone in Iraq 1992–1995: Intervening in Somalia's civil war for the first time 1992–1995: Intervening in the Bosnian War 1994–1995: Sending troops to Haiti 1996: Supporting a coup in Iraq 1997: Sending troops to Albania 1997: Sending troops to Sierra Leone 1998–1999: Waging the Kosovo War 1998: Launching cruise missile attacks on Sudan and Afghanistan 1998–1999: Sending troops to Kenya and Tanzania 2001–present: War on Afghanistan 2002: Sending troops to Côte d'Ivoire 2003: Orchestrating color revolution in Georgia and installing a pro-US government 2003–present: Iraq War, Part 2 2004–now: Inciting wars between Pakistan and Afghanistan in their contiguous areas 2004: Orchestrating color revolution in Ukraine and installing a pro-US government 2006–2007: Supporting Fatah, a Palestinian political and military organization, in overthrowing the elected government of Hamas 2007–present: Intervening in Somalia's civil war for the second time 2009: Supporting a coup in Honduras 2011: Supporting anti-government forces in Libya 2011–present: Arming, funding, training jihadists, Al Qaeda, and “moderate rebels” in Syria. Occasionally bombing Syria. And occupying the oil-rich parts of Syria. 2011–2017: Carrying out military operations in Uganda 2014: Orchestrating a color revolution in Ukraine and overthrowing a democratically elected leader. 2014–present: Leading the intervention actions in Iraq 2015–now: Arming, directing Saudi Arabia's participation in Yemen's civil war 2017-2019: Attempting regime change in Venezuela 2012-2020: Funding, orchestrating riots in Hong Kong. 2019: Supporting a military coup in Bolivia 1990s-now: Funding Uyghur separatists and trying to break the Xinjiang province off China.
angel-nenchev
на 17.06.2022 в 00:04:47 #2Прочети внимателно статията. Министрите на отбраната не определят политиката на една страна и това какво и кого да осъжда или не осъжда. Това , че те го осъждат си е тяхно мнение. Но министрите на отбраната се събират да обсъждат сигурността на държавите си и в региона , защото са преценили , че тази война увеличава риска от напрежение и ескалации.
ordinary
на 16.06.2022 в 20:49:11 #1Това явно е копирано изказване на канцеларията на Джо. Истината е че освен Япония и Южна Корея никоя Азиятска държава не осъжда Русия.