Американският мирен план за Украйна: Какво се обсъжда, къде са разломите и защо мирът остава неясен?

Дипломатическият процес, иницииран от Съединените щати с цел прекратяване на войната в Украйна, навлезе в най-интензивната си фаза от началото на конфликта. От началото на декември пратеници на президента Доналд Тръмп водят активни преговори с Москва, Киев и европейските столици. Белият дом твърди, че е постигнат пробив в разговорите с украинския президент Володимир Зеленски по време на срещите в Берлин на 14-15 декември. Въпреки това остава неясно кога може да бъде постигнат мир и как ще изглежда той в конкретни политически, военни и териториални измерения.

Как изглежда американският мирен план

За съществуването на проект на договор за край на войната стана известно преди около месец. Според медиите основен автор е специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, а по-късно в процеса се включи и зетят на президента Джаред Кушнер. Белият дом не отрича наличието на такъв документ, но отказва да публикува официален текст.

В публичното пространство се появи версия от 28 пункта, разпространена от украинския депутат Алексей Гончаренко. Вашингтон нито потвърди, нито отрече автентичността ѝ. Оттогава документът многократно е бил редактиран след срещи с украинската делегация в САЩ, разговори с Владимир Путин в Москва и преговори със Зеленски и европейските лидери в Берлин.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков вече говори за план от 27 пункта, придружен от още четири документа с неясно съдържание. След берлинските разговори американски представители съобщиха, че се работи по версия от около 20 пункта с "четири или пет ключови части". Не е ясно дали става дума за един и същ документ или за няколко паралелни чернови, които се доработват в различни формати.

Подобна динамика е типична за активни дипломатически процеси. Проблемът тук е липсата на прозрачен механизъм за синхронизация между страните и фактът, че Киев и Москва не водят пряк диалог. Това поражда риск всяка страна да реагира остро на промени, за които научава със закъснение. Кремъл вече даде сигнал, че не гледа благосклонно на редакциите, правени в Европа.

Москва няма представа как са се развили преговорите между САЩ и Украйна в Берлин

Сергей Рябков заяви, че Русия няма да се съгласи с разполагането на западни войски в Украйна под каквато и да е форма

Къде са червените линии на Москва и Киев

Американските власти отдавна подчертават, че мирът ще изисква компромиси и от двете страни. Реалността обаче показва, че Кремъл говори далеч по-рядко за отстъпки, отколкото украинското ръководство.

Основните руски искания остават непроменени: контрол над Донбас, отказ на Украйна от членство в НАТО и ограничения върху числеността на украинската армия. След появата на първите чернови на плана много наблюдатели отбелязаха, че редица текстове повтарят почти дословно руски позиции, макар да има и елементи, които противоречат на интересите на Москва.

Според анализи на Института за изследване на войната (ISW), руският външен министър Сергей Лавров фактически е отхвърлил поне седем от първоначалните 28 пункта, включително тези за гаранции за сигурността на Украйна. Кремъл настоява да се върви по рамката на "разбирателствата", постигнати между Тръмп и Путин на срещата им в Аляска през август 2025 г. - договорености, чието съдържание така и не беше ясно обявено.

Единствената реална отстъпка, за която има сигнали, е готовността Русия да остане на сегашната линия на съприкосновение в части от Херсонска и Запорожка област. В същото време Москва демонстрира военни успехи в други региони, което подсказва, че не е склонна да се отказва от допълнителни териториални претенции.

Украйна и болезнените компромиси

След берлинските преговори Белият дом обяви, че е постигнат напредък по "90% от проблемите". Зеленски направи изказвания, които мнозина интерпретираха като готовност да се откаже от членството в НАТО - въпреки че този курс е заложен в украинската конституция. Вместо това Киев настоява за двустранни гаранции за сигурност със САЩ и европейски държави, по модел, близък до член 5 на НАТО.

Американски представители описаха предлаганите гаранции като "платинен стандарт" - юридически обвързващи, ратифицирани от Сената на САЩ и подкрепени от европейски многонационални сили, която да действа на територията на Украйна. Точно този елемент предизвиква най-остра реакция от Москва, която традиционно отхвърля всякакво присъствие на чужди войски в Украйна.

Друг изключително чувствителен въпрос е бъдещият размер на украинската армия. Русия първоначално настояваше за лимит от 85 хиляди души. Последните разговори обаче говорят за украинска армия от около 800 хиляди военнослужещи в мирно време - параметър, който изглежда трудно приемлив за Кремъл.

Мирните преговори за Украйна между реализма, морала и историческите грешки

Историята винаги преподава уроци, но най-близката история се оценява най-трудно, защото е натоварена с емоциите на тези, които живеят в нея

Европа между Вашингтон, Киев и Москва

Американската инициатива постави европейските държави в сложна позиция. От една страна, ЕС иска да участва равноправно в изграждането на архитектурата на сигурността. От друга - се стреми да запази единството със САЩ, въпреки напрежението с администрацията на Тръмп.

Ключов спорен въпрос са замразените руски активи на стойност около 200 млрд. долара, съхранявани основно в Белгия. Част от страните настояват те да бъдат използвани за помощ за Украйна. Други - включително самата Белгия, България, Италия и Малта - предупреждават за сериозни финансови и юридически рискове. Според информации и САЩ не подкрепят конфискацията, тъй като тя може да застраши евентуална сделка с Русия.

Кой ще бъде обвинен, ако преговорите се провалят

Въпреки уверенията за напредък, нищо не подсказва, че войната е близо до края си. И Москва, и Киев се стараят да не разгневят Доналд Тръмп, тъй като именно той държи ключовия дипломатически лост. Зеленски демонстрира готовност за компромиси и дори за вътрешнополитически болезнени стъпки, докато Кремъл публично подкрепя инициативата, но обвинява Европа и Украйна в саботаж.

Ако процесът се провали, вероятно всяка страна ще се опита да прехвърли вината върху другата. Остава и въпросът какво ще направят САЩ в такъв сценарий. Оттегляне от преговорите и прекратяване на подкрепата за Украйна не е изключено - възможност, която самият Тръмп вече е допускал.

Тръмп: Говорих с Путин

Мирът в Украйна бил "по-близо от всякога"