Контурите на предстоящите президентски избори започват все по-ясно да се очертават. Партиите все по-усилено затвърждават констатацията, че се превръщат в оксиморон на политическо представителство предвид на това, че не всички са обявили пред гражданите кандидатите, които са избрали за изборите, а от друга страна личат и уговорките, кой кого ще подкрепи при евентуален балотаж.

В този ред на мисли, големите партии имат предимството да се бавят с обявяването на имената. По този начин те превръщат изборите във форма на заявено доверие към партията и нейната структура, отколкото към кандидата за президент, като неговото опознаване автоматично ще преминава през лицето на партията, а на второ място ще се ограничи възможността да бъде тя (партията) обект на негативна кампания, която ще очертава липса на визия и управленски капацитет. С други думи ще сме свидетели на положителни кампании, които ще имат честта да се лишат от негативен патос по адрес на кандидатите, а това е път към конструктивни послания, макар и силно закъснели.

Илюзорната до този момент активност на партиите, на първо четене ще доведе до дивиденти от страна на твърдия електорат, но дали ще има такива от страна на колебаещите се и не гласуващите предвид на това, че се превръщат с „сляп“ субект на изборите. Механиката на избирателния кодекс, задължителното гласуване и референдумът на Слави, достатъчни ли ще бъдат да заведат хората до урните?

Изборите отличават и с разликата между въпросите, които предстоят пред гражданите и пред партиите. Докато за първите е важно да има кандидат, обединител на нацията, с ясна стратегически визия по отношение на сериозните проблемни възли – гарантиране на националната ни сигурност, бежанската вълна (позицията на България по отношение на съгласувана миграционна политика, отношенията със Сърбия, Австрия, Македония, Унгария и Хървания и т.н.), терористичните атаки, политическите неволи на ЕС (brexit-а, Европа на две скорости, референдумът в Италия, чийто изход до голяма степен ще оформи бъдещето на ЕС) кризата на идентичността, мултикултурализмът и други, заедно с това и тежестта да използва прерогативите си в интерес на гражданите, то за партиите на дневен ред стоят въпроси, паронимни спрямо тези пред гражданите. С други думи партиите са оптимизирани към процеси как да излъчат правилен кандидат, чрез който да получат максимално много подкрепа, как да раздвижат твърдия си електорат и да привлекат колебаещ се такъв, как да центрират вниманието около посланията, не толкова около кандидата, защото все още повечето нямат такъв, съответно и какви стремежи/отстъпки да възприемат при евентуален балотаж, кого да подкрепят и т.н. Систематизирано картината изглежда така – едни от най-мажоритарните избори с кандидати на тъмно.

В такава действителност, за да се мобилизира електората се разчита на методи на бързото въвличане. В този случай избори по генералски. Опит да се тушира демотивиращия ефект върху гражданите поради липсата на продължителна кампания. Генералският прийом е този, които вдъхва респект от страна на хората, който ясно очертава важността на изборите, който не само търси, но и налага да му бъде делегирана легитимация чрез вота на гражданите, независимо от приетото задължително гласуване.

От ляво намериха своя кандидат в лицето на ген. Румен Радев. Той получи подкрепата на АБВ. Още от самота начало се говори с генералска реторика, нещо повече - потърси се сблъсък между генерали – Радев срещу Борисов. Целта на този сблъсък е да изравни, да добави политически опит към биографията на Радев, неминуемо нужен и изискуем в битката за Президент на Република България.

Първата задача на Радев е да обедини левицата. Той трябва да е спояващият електрон между БСП, АБВ и всички членове и симпатизанти на лявата идея. По генералски трябва да изглади вътрешните противоречия не само в БСП, но и в коалицията, която се изгради между БСП и АБВ, визирайки факта, че хората от АБВ са политическите деца на БСП, чиято лоялност минава през личности, не толкова през идейната насоченост. Генералът трябва да спре и електоралната ерозия, намаляваща прогресивно редиците на лявото.

Тези дни доказаха невъзможността на ген. Радев да изпълни тази си задача. Част от хората определящи себе си като леви, не виждат и не разбират лявото мислене на кандидата им. Той не успя да тушира борбата между бившия и настоящия председател на БСП. На „Позитано“ 20 преговорите недвусмислено показват, че вместо подготовка за явяване на избори се говори за парламентарни мандати. С други думи приоритетна стана борбата кой колко политически тежи от ляво.

Става ясно, че АБВ ще се явят със собствена кандидатура.  Въпросът сега е кой ще носи отговорността и цената на тези изборни отклонения- ген. Радев, Нинова, Първанов, партийните ръководства или гражданите с ляво мислене. Отговорът ще започне да се очертава след изборите.

На този етап ГЕРБ са в най-печеливша ситуация. Вече е ясна траекторията, по която ще протече кампанията им, ясен е и слоганът им, който измести името на кандидата. Работи се за кампания с лозунги, плакати, агитационни материали за кандидат в сянка. Относно него се спрягаха няколко имена дотолкова, доколкото в някаква степен да покажат, че се мисли и в тази посока. Не системното поведение на Борисов потвърди, че все още не е ясен кандидатът. Знаем само, че трудната международна обстановка, ситуацията в Турция, имперските амбиции на Русия, несигурността в ЕС накараха премиера да преосмисли намеренията си за избор на човек, който да оглави „Дондуков“ 2.

Така съвсем недвусмислено се стига до следните констатации, първо Борисов еднолично ще реши името на човека, в този смисъл се бави, защото все още не е решил дали ще е той или друго лице, второ категорично е заявено, кога точно ще се посочи лицето, което ще се яви на избори. Понастоящем партията работи само в лоното на стягане на членовете си чрез досега използваните похвати, като представя пред обществото условно възможни кандидатури от редиците на ГЕРБ.

При РБ са налице разделителни линии не само по отношение подкрепата за този, който ще бъде обявен за кандидат, но и по отношение визията на Блока за управлението на страната (ДСБ се дистанцира спрямо визията си за адекватността на Изпълнителната власт от ДБГ, СДС и БЗНС). Изборите са шанс тези колебания и вододели да бъдат туширани. Понастоящем изглежда, че РБ ще се яви с единна кандидатура, като продължават с изслушването на кандидатите. Въпросът първи пред тях е дали фигурата ще е достатъчно консенсусна да заздрави блока, да консолидира членовете и симпатизанти на изграждащите го партии, но и заедно с това да привлече и вота на избирателите от периферията? Тези избори до голяма степен ще решат бъдещето на Блока.

Трудно е да се направят точни прогнози, кой ще бъде президент и с какво обществено доверие ще бъде избран. Най-вероятно изборите ще преминат през партийни лоялности, най-вероятно ще има балотаж, като предимство ще има кандидатът на ГЕРБ, най-вероятно те ще бъдат доминирани на моменти през геополитическа реторика на дясно и ляво мислене.