Предизборните клипове са неразделна част от инструментариума на политическия маркетинг във всяка модерна кампания. Те могат да вдъхновяват, мобилизират, разочароват, отблъскват или да бъдат възприемани само като произведения на изкуството, без практическа стойност. Понякога клиповете струват скъпо и са резултат от продължителната работа на цели екипи, друг път е достатъчно кандидатът да си направи видеоселфи и да качи "произведението" си в ютуб. При това няма гаранция кой от двата метода е по-ефикасен.

По-малко от три седмици преди първия тур на президентските избори обаче само двама от реалните претенденти да станат държавен глава са се престрашили да се обърнат към избирателите си чрез предизборни клипове. Създава се усещането, че останалите конкуренти или няма да пуснат такива - в унисон с разбирането, че кампанията трябва да е кратка и да бъде спечелена от твърдото ядро на партията, или ще го направят в последния момент, от кумова срама.

В онлайн пространството вече се "дуелират" клиповете на кандидатката на коалиция "ПП Движение 21 - ПП НДСВ" Татяна Дончева и на издигнатия от инициативен комитет, но на практика промотиран от БСП запасен генерал Румен Радев. Двете видеа отразяват предизборната философия на претендентите и стилът им на поведение. Друг е въпросът как посланията им се разчитат от избирателите.

Татяна Дончева - няма неразрешими проблем
Клипът на Дончева е кратък (само 30 секунди), оригинален и ефектен. В него тя управлява моторна лодка в яз. Искър. На борда компания й правят вълк (специално селектиран и опитомен на 80% за нуждите на българската киноиндустрия), овца и купа сено. Действието се развива сред сумрачен пейзаж, в който се преплитат водите на езерото, околните планини и небето, и на фона на загадъчна музика.

Сюжетът възпроизвежда по модерен начин старата логическа задача, в която героят трябва да пренесе невредими до другия бряг трите антагонистични елемента. Оригиналният избор на мястото и мелодията, в която ясно се долавя изпълнението на цигулка (дали този страничен ефектът не е търсен целенасочено с оглед на това, че Дончева свири много добре на този инструмент?) приковават вниманието на зрителите. Клипът започва с кадри в далечен план, след които акцентът бързо се поставя върху тримата герои и политика в лодката, снимани почти през цялото време в едър план.

Обиграният политик Дончева се държи професионално в тесния плавателен съд - с много малко движения, в един момент дори се усмихва. Малко по-късно леко изшътква и прави запомняща се гримаса - като че ли укротява вълка, който в един момент разтваря челюсти, сякаш за да захапе овцата. Дончева е облечена с дебело тъмносиньо яке, подходящо за обстановката, в която е сниман клипът.

Основната идея е внушена чрез познат, но актуализиран сюжет и категоричната доминация на визуализацията на говорното слово. Кандидатката за президент изрича спокойно само две кратки изречения: "Казват: "невъзможно е". Не, възможно е". Тяхно естествено продължение са думите на диктора "За решителен и отговорен президент!".

Финалното послание е ясно - няма невъзможни неща, с които един политик с воля, визия за справяне с проблемите и, разбира се, народна подкрепа, не може да се справи. Ако съдим по акцентите в предизборната платформа на кандидатската двойка Татяна Дончева - Минчо Спасов, това са:

  • необходимостта от реформа в съдебната система, за да могат и бедните и богатите, и гражданите и фирмите да имат право на справедлив съдебен процес (Акцентът пада върху идеята президентът да може да назначава и уволнява главния прокурор, за да се премахне сегашната безконтролност на прокуратурата).
  • държавата да гарантира социален минимум за най-бедните, вкл. да поеме изплащането на социалните и здравните им осигуровки. Така ще осигури достойно съществуване на слоевете, които са най-онеправдани от прехода.
  • промислена държавна политика в сферата на образованието и културата (Възгледът "Не сме против "Под игото", но не посягайте на "Робинзон Крузо", илюстрира най-ярко разбиранията на Дончева, че младите българи трябва да бъдат възпитавани не само като родолюбци, но и като граждани на света).

Декодирането на клипа от аудиторията обаче крие и един риск - да бъде възприет в духа на поговорката "И вълкът сит, и агнето цяло". Т.е. че бъдещият президент може да се опита да съчетае несъвместими интереси - на народа и олигархията, на жертвите на системата и тези, които я корумпират и т.н.

Румен Радев - трудната трансформация от военен в политик
Предизборният клип на Румен Радев също е 30 секунден. Излъчва претенцията за ударност на внушенията и показване на нов образ на кандидата. Постига ли обаче целите си?

Клипът няма нищо общо с досегашните визуални заигравания с ореола на Радев на военен пилот (да си припомним 15-секундното начало на предизборното му обръщение, което представляваше красиви кадри, снимани от кабината на изтребител). Основното послание във видеото: "Да пометем статуквото. Да си върнем сигурността и спокойствието", се прокарва чрез "разполагане" на кандидата в... стая с много книги.

Клипът започва с кадър на запасния генерал в далечен план, в който се вижда основно, че той се е настанил удобно във фотьойл и разгърнал книга. Този път традиционният костюм и вратовръзка са изоставени - облечен е с джинси и спортно сако, които се открояват при последващото му показване в едър план. Внушенията са направени на фона на тревожна музика и последващи кадрите на протестиращи хора пред парламента, вкл. сцени на насилие на полицията над тях. Някак си естествено в "силовата" стилистика се вписва и статуята на лъв, която присъства и в обръщението му - очевидно национално-патриотични мотиви допълват внушението, че това е кандидатът, който ще донесе "сигурност".

Радев акцентира върху следните по-общи мотиви, критикувайки статуквото:

  • "Загубихме път и посока".
  • "Строят магистрали, а цари безпътица".
  • "Да спечелим достоен живот днес и да напредваме заедно."

По средата на краткия си монолог решително затваря книгата, която разгръща. Оказва се, че това е "Винету" на Карл Май - любимата книга от детството на премиера Борисов, станала повод за не една и две закачки и подигравки по негов адрес. Финалът е портрет на кандидата на син фон, при което дикторът произнася: "Генерал Румен Радев - за доброто на България!" Тази цветова стилистика обаче поражда усещането, че си имаме работа не с ляв претендент, а с политик от някое от СДС-тата от по-ранните периоди на демокрацията.

Като цяло в клипа Радев стои добре, но преходът от предишния му екранен образ на пилот в кабинетен човек, заобиколен от книги, не е удачен. Защото няма публично наложен интелектуален бекгрануд, върху който да надгражда. А и трудно книжният човек може да се асоциира с онзи водач, който "помита статуквото" и връща сигурността и спокойствието.

Не е изненада, че от видеото на практика отсъства социалната тема (изчерпва се само с репликата за "достойния живот"), която би трябвало да бъде водеща за кандидат на лява партия като БСП. Очевидно Радев съзнателно се дистанцира от тази проблематика, както и от всякаква визуална асоциация със социалистическата формация. Това надали би се понравило на твърдото ядро на партията, които са основните му избиратели.

Най-силно впечатление прави закачката с "Винету" чрез препратката към Борисов, но тя може да има и друг прочит. След като стана ясно, че Корнелия Нинова не харесва "Робинзон Крузо" - една от водещите творби на Просвещението, сега Радев се подиграва на "Винету". А в него добрите са индианците - онеправданите туземци в Дивия запад. Те бяха сред любимите теми на социалистическата пропаганда, формирала мирогледа на наборите и най-вече на по-възрастните почитатели на генерала.

На ход са останалите кандидати
За финал няма да коментирам трагикомичното телевизионно обръщение на кандидатската двойка Митьо Пищова - Радо Шишарката, което не знам защо в някои медии е повишено в "клип". Нито пък аналогичната изява на вечния кандидат за президент Жорж Ганчев. Много бих искал в следващите дни все пак да имам възможност да анализирам и предизборните клипове на Цецка Цачева, Красимир Каракачанов, Ивайло Калфин и Трайчо Трайков.

Кандидатите за президент трябва да се опитват да ни убеждават до последно в своите предимства пред конкуренцията. А това не става само с втръсналите предизборни хроники и дебати, платени публикации в пресата и онлайн медиите и статуси във фейсбук. Избирателят трябва да се докосне и до емоционалния свят на кандидата, която може да бъде разкрита чрез визуалната му интерпретация на действителността. Защото политиката не е само програми, речи и ръкостискания, нали?
***
Платена публикация