От прокуратурата са внесли становището си в Конституционния съд за промените в Конституцията, направени от 49-то Народно събрание в края на миналата година. Становището е общо по двете дела в КС за установяване на противоконституционност, образувани по искане на президента и на група народни представители.

Становището в КС е внесено от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. За отбелязване е, че разпространяването на такива становища, които се искат по всяко едно дело в КС, не е практика. Прессъобщението от страна на прокуратурата обаче съвпада в масовите в последно време изяви от страна на следователи, прокурори, асоциации, включително и тази на съдебните помощници и администрацията в съдебната система против промените в Конституцията, Закона за съдебната власт, а и съобщението от служебното ръководство в Министерство на правосъдието от вчера, с което се удължава срокът за обществено обсъждане на измененията в Закона за съдебната власт. Новият срок съвпада с предизборната кампания.

Тезата на Борислав Сарафов е, че тези промени са от компетентността само на Велико народно събрание, тъй като "засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции".

Прокурори, следователи, съдии: Съдебната реформа се оказа подмяна и приватизация

Прокурори, следователи, съдии: Съдебната реформа се оказа подмяна и приватизация

Конституционните промени - пагубни за съдебната власт

Очаквано становището на прокуратурата се обявява против промените, тъй като се ограничават правомощията на прокуратурата, а висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента.

"На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система", се посочва в становището на прокуратурата до КС.

Освен това от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите, а и решенията, тъй като членовете на Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще са два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната.

"Това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието."

Според Борислав Сарафов има риск вместо отчетност на прокуратурата тя да стане инструмент за политическо влияние в съдебната власт.

С новата Конституция политическата бухалка е налице, скочиха следователите
Обновена

С новата Конституция политическата бухалка е налице, скочиха следователите

Кадруването в съдебната система трябвало да е от магистратите

В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.

Измененията в Конституцията не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност, изтъква прокуратурата в становището си до Конституционния съд.