Софийският градски съд (СГС) отново не одобри споразумението между прокуратурата и Кристиян Бойков, който през 2019 година източи лични данни на около 5 млн. граждани и юридически лица от НАП, предаде Нова телевизия.
Споразумението предвиждаше отпадане на наказателната отговорност на обвиняемия, глоба от 2500 лв. и заплащане на разноските по експертизите по досъдебното производство.
Съдът прие, че споразумението противоречи на закона, защото не може да бъде снета наказателната отговорност на обвиняемия, понеже събраните доказателства по делото сочат, че извършеното престъпление е с изключително висока обществена опасност и от него са настъпили тежки последици не само заради изтеклите лични и данъчно-осигурителни данни, но и защото е засегната репутацията на България в международен план като надежден партньор.
Освен това съдът прие, че е приложим член на Наказателния кодекс, според когото в действащата към датата на деянието редакция, за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години. Определението на съда е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Припомняме, че през юли 2019 г. изтекоха лични данни на около 5 млн. граждани и юридически лица от НАП. Тогава медии бяха сигнализирани от името на анонимен руски хакер. Впоследствие обвинение в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група получиха Иван Тодоров, Кристиян Бойков и търговският директор на "ТАД Груп" Георги Янков, който беше сочен и за подбудител, заедно с Тодоров. Разследващите твърдяха, че Янков и Тодоров са подбудили Бойков да извърши кибератаката. Те бяха обвинени в тероризъм, а целта им била да се създаде смут и страх в населението. След като делото беше внесено в съда обаче се разбра, че сред подсъдимите не е Георги Янков.
След това от прокуратурата обясниха, че действията им били насочени срещу действащата политическа система и форма на управление. В тази връзка държавното обвинение публикува множество разговори и чатове между тримата. Аргумент на обвинението за това, че тримата са имали за цел да свалят тогавашното правителство на ГЕРБ беше, че са имали за цел да хакнат поливната система край парламента и да пръскат високопоставени лица на влизане в Народното събрание. И втори път прокуратурата реши да публикува доказателства за престъпление.
Собственикът на "ТАД Груп" остана в ареста повече от 6 месеца и беше освободен едва в началото на 2020 г. срещу гаранция от 100 000 лева. След теча на данните от НАП десетки граждани заведоха дела за вреди, заради които Върховният административен съд отправи преюдициално запитване, но все още се чака произнасянето на Съда на Европейския съюз. В края на февруари пък Административният съд - София-град прие, че НАП е можела да предотврати изтичането на данните през 2019 г., но е бездействала. Съдът потвърди почти всички констатации на Комисията за защита на личните данни, въз основа на които беше наложена глоба от над 5 млн. лева на НАП. Санкцията беше оспорена от агенцията, но делото за нея още е висящо в Софийския районен съд, тъй като се чака заключение от експертиза.
Течът на данни завари тогавашния директор на НАП Галя Димитрова в отпуска, която тя обаче не прекрати, а след това заяви пред медиите, че това е било тежко, но правилно решение. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че от НАП иска решения, а не оставки и защити Галя Димитрова. Всъщност от НАП бяха санкционирани само няколко лица, които работеха в техническата поддръжка, а няколко месеца по-късно заплатата на Галя Димитрова бе дори и увеличена.
Делото срещу Иван Тодоров и Кристиян Бойков трябваше да започне през март тази година, но бе отложено, за да има Бойков повече време да се запознае с обвинителния си акт. През април пък то бе върнато в прокуратурата заради допуснати съществени нарушения.
На 12 юни прокуратурата и Бойков се споразумяха да падне обвинението в тероризъм. С него държавното обвинение и подсъдимият се съгласяват наказателното производство срещу него за извършено компютърно престъпление да бъде прекратено и да му бъде наложено административно наказание - глоба, но ден по-късно прокуратурата се отказа от споразумението, а след това СГС прекрати споразумението.