Сириецът от Ансбах станал терорист, след като напуснал България

Държавната агенция за бежанците не е получила становище от ДАНС за отказ на закрила за сириеца, който се взриви в германския град Ансбах. На базата на това може да се съди, че той не е бил радикализиран у нас, обясни в студиото на предаването „Здравей, България” на Нова телевизия председателката на агенцията Петя Първанова.

Припомняме, че сириецът Мохамед Делеел е получил хуманитарен статут в нашата страна преди да отиде в Германия. Германските власти са поискали той да бъде върнат у нас, но до момента на атентата това не се е случило. Той се самовзриви, след като не бе допуснат на музикален фестивал в германския град Ансбах. При атентата загина единствено сириецът. Бяха ранени 15 души. От видео в мобилния му телефон стана ясно, че се е врекъл във вярност на групировката "Ислямска държава". 

На въпрос дали сириецът се е бил радикализиран по време на престоя си в нашата страна или това се е случило след това, Петя Първанова коментира, че е много важно този въпрос да се изясни. По тази тема обаче трябвало да се изкажат психолози, други специалисти и експерти в рамките на разследването.

Взривилият се сириец живял половин година в София

През септември 2014 г. сме отказали на Германия връщането му

Тя подчерта, че при молба за закрила, служители на ДАНС задължително провеждат събеседване с желаещия да я получи. Те издават становище до Агенцията за бежанците дали въпросното лице представлява опасност за страната. Това становище е от особена важност при стартиране на процедура за закрила. Ако от ДАНС излязат с отказ, Държавната агенция по бежанците също няма да стартира процедурата, обясни още Първанова.

Тя подчерта, че след като няма становище за отказ от ДАНС за сириеца от Ансбах – Мохамед Делеел, може да се съди, че през 2013 г. той не е имал белези на радикализация. Няма данни и да се е радикализирал тук. В досието му няма такава информация.

Самоубийствен атентат в германския град Ансбах, има пострадали

27-годишен сирийски бежанец...

Делеел е подал молба за закрила през септември 2013 година и през декември същата година е получил хуманитарен статут. Първанова обясни, че всяка молба се разглежда индивидуално. В Агенцията за бежанците имало досие от момента на подаване на молбата, не от преди това. Сириецът е подал молба за международна закрила, която включвала два статута – на бежанец или на хуманитарен статут. Той не е отговарял на условията за бежанец, затова е получил хуманитарен статут.

Сириецът е бил настанен в Регистрационно-приемателен център в София и е напуснал България, след като е получил хуманитарния статут. Петя Първанова посочи, че всички лица в процедура се движат свободно, а след като получат статут, могат да излязат на квартира или да напуснат страната, както е направил Делеел.

След като Германия е поискала да го депортира отново в България, това е отказано на законови основания.

Петя Първанова изтъкна също, че в рамките на процедурата по предоставяне на статут, на лицата се предоставя медицинска и психологична помощ. Всички служители на Агенцията за бежанците били обучени да различават дали някои има психологични проблеми и дали се нуждае от специализирана помощ.

В момента във всички центрове на агенцията в страната има 1380 души, които са в процедура. Капацитетът на центровете е 2130 души. По Дъблинското споразумение са върнати 324 души. Това са хора, които са регистрирани в България.

Първанова посочи, че от началото на годината през центровете на агенцията са преминали 7800 лица. Предоставените статути са 280. На въпрос къде са отишли останалите, тя отговори, че повечето желаят да продължат и вероятно успяват. Лицата обикновено използвали България като транзитна страна.

Първанова обясни, че по закон разполагаме и с ускорена процедура, която продължава 10 дни. Когато се установи, че молбата за предоставяне на закрила не е основателна, се отказва стартиране на процедура. В такъв случай лицето се връща в дирекцията по миграцията, където стартира процедура по връщане в държавата по произход. Хората, на които е отказана процедура за закрила, стоят в центрове от затворен тип на дирекция „Миграция”.