Антикорупционният фонд е направил цялостен преглед на документацията по поръчките за автомобили с повишена проходимост, финансирани от спешната финансова помощ на ЕК през 2016 година и е открил сериозни индикатори за нарушения за Закона за обществените поръчки. И то не само за поръчката от 02.03.2017 г. за закупуване на 290 автомобила с повишена проходимост за нуждите на полицията, която вече е разследвана от ОЛАФ, но и за обявената веднага след нея на 27.03.2017 г. друга обществена поръчка за общо 121 автомобила с повишена проходимост.
Общо по спешната финансова помощ от ЕК по пакет "Спешна помощ" от ЕК за опазване на границите на Европейския съюз от 2016 - 2017 г. са закупени 420 автомобила с повишена проходимост на обща стойност над 23 млн. лева.
Антикорупционният фонд призовава МВР и ОЛАФ да публикуват цялата документация по спешната финансова помощ от Европейската комисия и свързаните с нея обществени поръчки.
АКФ е изпратил анализите, включително и установените индикатори за нарушения, на директора на ОЛАФ, а на 1 февруари 2021 г. е дошло и официално съобщение за препоръка за финансова санкция към МВР заради подмяна на спецификациите на автомобилите с по-ниски и съмнения за злоупотреба със служебно положение при проведените обществени поръчки.
Според АКФ юридическият преглед на публичната документация, която включва споразумението между МВР и ЕК (с отчетите и измененията по него) и публикуваната от МВР информация за проведени по споразумението обществени поръчки, показват сериозни проблеми, неясноти и индикатори за нарушения, за които смятат, че ще са от интерес не само на българската публика, но и на европейските институции.
От АКФ установяват, че споразумението между МВР и ЕК (по т. нар. "Спешна помощ") е подписано само на английски език, като в две точки в споразумението са договорени доставка на общо 420 "all-terrain vehicles" (англ. "автомобил за всякакъв терен"), от които 350 за нуждите на полицейските управления в граничните райони и 70 за гранична полиция. Единствено за тези 70 има записани минимални технически изисквания, характерни за високопроходими автомобили - минимум 2000 кубически сантиметра мощност на двигателя, задвижване 4х4 и блокаж на диференциал.
Анализът показва обаче и неясна терминология, а това може да се окаже изключително важно: използваният в споразумението термин "all-terrain vehicle" не отговаря на директивите и регламентите на ЕК по категоризация на автомобилите, където верният термин на английски език e "off-road vehicle", преведено в българската версия на актовете на ЕК като "автомобил с повишена проходимост". От цялостния текст става ясно, че се договаря обновяване на парка на МВР точно от автомобили с повишена проходимост, което личи и от договорената сума.
All-terrain vehicle (ATV) на български език е АТВ и всъщност е друг тип моторно средство за придвижване в пресечени местности, от което по-късно по същата програма са закупени 10 броя, които са предоставени на гранична полиция в Ямбол и Драгоман.
Категоричният извод обаче е, че в споразумението с ЕК липсват специфични параметри и изрични условия за това какви автомобили следва да се закупят (с изключение на 70-те за Гранична полиция), както и няма препратки към референтни нормативни актове.
Липсва и изрично условие за най-късна дата на производство, което да изключи доставка на "залежали автомобили", както е изрично идентифицирано като проблем на процедурата в прессъобщението на ОЛАФ по разследването.
Въпреки терминологичната неяснота, при обявяване и на двете обществени поръчки от март 2017 година, те съдържат в заглавието си и в заглавието на обособените позиции точното законово определение "автомобил с повишена проходимост".
Въпреки това обаче, две от общо четирите позиции на двете обществени поръчки не отговарят на посочените спецификации и изисквания, посочват от АКФ и дават разчетите.
Прегледът на документацията показва сериозно разминаване между обявената стойност по позиция 1 на първата поръчка от март 2017 г. - малко над 28 млн. лева без ДДС - и постигнатата цена по крайния договор, публикуван на сайта на МВР, от малко под 12 млн. лв. без ДДС. "Драстичното разминаване от близо 60% от прогнозната цена е индикатор, че някъде по веригата от Брюксел до подаването на офертите в МВР се е получило сериозно разминаване между спецификациите за автомобилите и предвидения за тях бюджет", коментират от юридическия екип на АКФ.
"Икономията" от близо 16 милиона лева също така няма как да е останала незабелязана от ръководството на МВР и това подлага под съмнение техните изказвания за незнание по въпроса.
Значителното разминаване между прогнозна и постигната цена в една обществена поръчка е класически индикатор за нередност, който има нужда от детайлен одит, а такъв не е направен.
Освен това прегледът на документацията показва, че първата позиция по втората обществена поръчка от 27 март 2017 г. за 51 автомобила се печели от участник без никаква история в бранша (това е фирма, специализирана в доставки на банков софтуер). При нормална (а не "спешна") обществена поръчка такъв участник трудно би спечелил, но в случая МВР е пропуснало да запише иначе традиционното за подобни търгове изискване за опит в предходни доставки на подобни автомобили.
Още един индикатор за потенциално нарушение е, че цената на доставените автомобили е значително по-висока от сходна по параметри поръчка на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), проведена същата година.
Припомняме, че на я февруари ОЛАФ съобщи, че е открила нередности в процедурата за купуване на полицейски автомобили от 2017 г. по време на служебното правителство. По това време служебен вътрешен министър беше президентският секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов.
Малко след това прокуратурата се дистанцира от доклада на ОЛАФ, а от президентството настояха за пълното изсветляване не само на тази съмнителна доставка на автомобили за МВР от правителството на Бойко Борисов, но и за проверка на изразходваните милиарди левове през последните години, включително в случаите, когато обществени поръчки не се провеждат изобщо.
От ГЕРБ пък изразиха предположение, че целта на президентската институция е да прехвърли отговорността за разследването върху някой друг като опит за разпъване на политически чадър над Пламен Узунов.
Те припомнят, че именно секретарят по правни въпроси и антикорупция на президента вече е разследван и за търговия с влияние. От партията не са изненадани, че от президентството поставят под съмнение работата и на ОЛАФ, тъй като "вероятно се чувстват над закона".
Президентът Румен Радев излезе със своя позиция, в която посъветва премиера Бойко Борисов да освежи паметта си за автомобилите на МВР.
Зам.-външният министър Георг Георгиев пък видя много сладка далавера в МВР сделката.
Като юрист Татяна Дончева заяви, че не вижда нищо нередно в поръчка за джиповете на МВР.