Да бъде създаден обществен консултативен съвет, който да реши дали религията трябва да стане задължителен предмет в училище или да бъде изучавана под формата на задължителни часове по предметите история, философия и литература.

Това решиха депутатите на днешното съвместно заседание на парламентарните комисии по вероизповеданията и правата на човека и образованието и науката.

Те предложиха комисията да бъде оглавена от заместник-ректора на Софийския университет, историк и познавач на световни религии проф. Георги Бакалов.
В комисията ще участва министърът на образованието доц. Даниел Вълчев и други експерти.

Министър Вълчев представи основните начини, които съществуват за изучаване на предмета религия с уговорката, че всеки си има своите предимства и недостатъци.

Първият начин, уточни той, е религията да се изучава като задължителен предмет, като в българските условия децата или техните родители посочат точно каква религия биха желали да изучава тяхното дете  - християнство или ислям.

Вторият вариант е действащият в момента  - религията да се изучава под формата на свободно избираем предмет (СИП), като общините поемат разходите за обучението по предмета.

Вълчев уточни, че до момента 16 667 български деца са изявили желание да изучават религията като учебен предмет.
От тях 13 009 - християнство и 3 099 - ислям.

Министърът посочи, че съществува и трети начин за изучаване на религията, който е много популярен по света.
Същността му е, че религията не се изучава като доктрина, а като система от знания за вярванията, бита, културата на другия, на съседа.
А това е много важно в динамично развиващия се свят на 21 век, уточни Вълчев.

Той допълни, че на Балканите по стечение на историческите обстоятелства се е получило смесване на различни религии и затова е много важно да се познават вярванията и обичаите на съседа, за да се живее в мир и разбирателство.

Председателят на парламентарната комисия по образование и наука Рамадан Аталай подкрепи последната теза, изказана от министъра за изучаването на религията не като доктрина, а като знание за световните религии.

Проф. Георги Бакалов посочи, че светският характер на българското училище е традиция, наложила се в нашата образователна система от Възраждането и затова смята за подходящо предметът религия да бъде изучаван в училище като система от знание за вярвания, обичаите, културата, традициите на народите, изповядващи християнството, исляма, юдеизма, шиндоизма - основните световни религии.

Проф. Бакалов посочи също, че в изучаването на религията трябва да бъде застъпено изучаването на вярванията от дохристиянската епоха на славяните и прабългарите, почитащи Тангра и Перун.

Според историка най-подходящата възраст за начало на изучаването на религия е трети - четвърти клас.

Депутатът от Атака Павел Чернев посочи, че загубата на морален облик и ценности несъмнено е една от причините за ескалацията на насилието в българските училища, на която сме свидетели през последните години.
Въпреки всичко, продължи той, смятам, че за изучаването на религията при българските условия е най-подходящ третият вариант, а именно като система от вярвания и обичаи, а не доктрина.

Независимо от това на кой вариант ще спрем за изучаването на религията в българското училище, е необходимо да бъде увеличен броят на преподавателите.

В момента за цялата страна има 290 учители, от които само 196 дипломирани богослови, преподаващи религия, стана ясно на заседанието.

Участниците в днешното заседание разгледаха възможността към богословския факултет да бъде открита магистърска програма за придобиване на допълнителна квалификация за историци, филолози, педагози, които да преподават религия в своите часове.