Проектът за изграждането на АЕЦ "Белене" не се рестартира, а размразява. Тази позиция заяви депутатът от "БСП за България" Атанас Костадинов пред bTV.
"Тъжната истина е, че няма рестартиране на проекта "АЕЦ "Белене". Има опит за размразяване на проекта. В този формат, по този начин на взимане на решения, ние имаме огромни въпросителни- изобщо ще се рестартира ли?", пита Костадинов.
Той заподозря в сделката да има чужди интереси. По думите му някой иска да подари централата, без държавата да поема каквито и да е задължения и отговорности.
От 1981 г. до момента, проектът е страдал заради политически мантри, изтъкна Костадинов и акцентира, че твърдението за сеизмичен риск на площадката не е вярно.
"Резултатите от арбитражното дело за централата са за необоснованото спиране на проекта заради решението на Народното събрание от 2012 г, което казва, че се забранява изграждане на ядрена централа в Белене", допълни социалистът.
Падането на мораториума бе гласувано от депутатите в Народното събрание. То мина със 172 гласа "за", 14 "против" и двама въздържали се депутати. Против гласуваха депутатите от ДПС. В дебатите по предложението за възстановяване работата по проекта за ядрена централа взеха участие от всички парламентарни групи.
Както в енергийна комисия, така и на гласуването на мораториума, се наложи предложението на ГЕРБ за размразяване на работата по АЕЦ "Белене", като проектът трябва да е на пазарен принцип и без държавни гаранции. От опозицията в лицето на БСП също подкрепят рестартирането на проекта, но левите настояват преди всичко за държавен ангажимент.
Припомняме, четирите организации от АОБР с отворено писмо до Народното събрание заявиха, че не са доволни от това, че министър Петкова огласява само две изисквания за осъществяване на проекта АЕЦ "Белене" при "пазарни условия" - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Те излязоха с допълнителни условия и предложение за схема. Работодателските организации предупреждават и че в публичното пространство се разпространява информация, която не отговаря на истината - за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Белене", за обема на бъдещото електропотребление, както и за липсата на алтернативи.
Мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" бе въведен от Народното събрание през 2012 г. с мнозинството на ГЕРБ . През 2018 г. лично премиерът Бойко Борисов се изказа в посока той да отпадне, а и министър Теменужка Петкова лансира проекта в рамките на участието си в международния форум "Атомекспо".
В началото на март месец тази година Народното събрание поръча на Министерството на енергетиката да изготви предложение за бъдещето на АЕЦ "Белене" и какво ще е бъдещето на пасивите и активите на проекта.
Припомняме, темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.
БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.
На 16 ноември 2017 г. се състоя и представянето на резюмето от доклада на БАН в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Това резюме дава вариант за реализация на АЕЦ "Белене", но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи. От БАН категорично защитиха доклада си и 90-те варианта, които той дава.
Въпреки че в публичното пространство продължава да се говори преди всичко за или против проекта "Белене", акцент в дейността и думите на министър Теменужка Петкова в последните месеци е проблемът с оборудването на ядрената централа, което е изготвено от Русия по договор и на което Българската държава е реален собственик.
Според Теменужка Петкова не се изключва възможността и Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата, чието строителство беше замразено през 2013 г. Конкретни преговори по този въпрос не са водени. През октомври миналата година премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на руската държавна компания "Росатом".
След това обаче премиерът Борисов излезе с още една авангардна идея проектът "Белене" да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране.