Генералният директор на ЮНЕСКО – българката Ирина Бокова, се счита за една от най-силните кандидатури за генерален секретар на ООН и наследник на Бан Ки-мун, чийто мандат изтича в края на годината, пише в свой обширен репортаж Al Jazeera.

Българският министър-председател, изтъква обаче изданието, бави решението чия кандидатура официално да подкрепи заради вътрешен и външен натиск в полза на еврокомисаря Кристалина Георгиева.

Отбелязва се избирането на Бокова за втори мандат начело на ЮНЕСКО, като се изтъква, че тя има богат опит в дипломацията и се радва на подкрепата на някои от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН.

Репортажът припомня, че българката е наградена от президента Франсоа Оланд с най-високото френско отличие - Командор на Ордена на Почетния легион. А наскоро стана и почетен доктор на Руската академия на науките. Освен това постоянният представител на Москва в ООН - Виталий Чуркин, заяви, че Бокова е подходяща за поста.

Очакваше се Сърбия също да издигне бившия си външен министър, който председателстваше 67-ата сесия на ООН. Преди дни Йеремич обяви, че няма да се състезава за поста и пожела успех на Бокова.

И докато Бокова жъне все по-голяма международна подкрепа, продължава Al Jazeera, тя не се радва на единодушие в своята страна. Припомня се, че преди година българският премиер Бойко Борисов е обявил, че Бокова „може да разчита на подкрепа от страна на правителството при кандидатура за поста генерален секретар на ООН".

От няколко месеца обаче медиите започнаха да споменават и името на Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия, като евентуален кандидат. Георгиева намекна желанието си да участва в надпреварата, но според наблюдатели нейните шансове са малки. В България редица неправителствени организации и известни личности застанаха зад Бокова, а партия АБВ заплаши, че ще се оттегли подкрепата си от правителството, ако България официално не издигне кандидатурата й, пише още Al Jazeera.

Помолен от телевизията за коментар, бившият външен министър Соломон Паси изтъква, че шансовете за успех на който и да било зависят в голяма степен от ранния старт на кампанията. „Ако бях министър-председател, щях да започна тази кампания още през октомври 2014 г. и до този момент щях да имам абсолютна яснота за това колко държави ме подкрепят колко не ме подкрепят и колко се колебаят“, добавя той.

Паси изразява надеждата, че българското правителство ще работи за обединяване на страните от Източна Европа около една силна кандидатура за генерален секретар на ООН. Той завършва коментара си с констатацията, че „българските лидери могат да се учат от арабските си колети за солидарността при такъв тип кампании“.

Хърватия, Македония и Черна гора вече издигнаха официално свои кандидатури и се очаква идните дни и други държави да направят същото, което ще усложни усилията за постигане на съгласие за единна кандидатура на Източна Европа.

Това разпокъсване ще засили шансовете на други кандидати като Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, ръководител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Не е за подценяване и сегашният външен министър на Аржентина - Сузана Малкура, която преди това бе началник на кабинета на Бан Ки Мун. Предполага се, че тя ще има подкрепата на Латинска Америка, отбелязва в заключение Al Jazeera.