Европейските избори през следващия месец ще бъдат един от най-странните моменти в британската политическа история. Британците ще гласуват във вот, в който не би трябвало да участват и да изпратят представители в организация, която трябваше да напуснат. Тези членове на ЕП може да работят само няколко месеца, пет години, или никога да не заемат местата си, пише в своя статия журналистът от Обединеното кралство Оливър Уайзмен.
За да станат нещата още по-странни, партия, която не съществуваше преди няколко седмици, "партия Брекзит" на Фараж изглежда ще натрупа огромен брой гласове във вот, който, дори повече от всичко друго в британската политика в момента, ще бъде малко повече от заместващо повторение на референдума от 2016 година.
Всичко това сякаш се вписва много добре в голямата история, която си разказваме за политиката на Запада през последните години: на популисти и на либерали, и на голямото пренареждане, което означава, че новата разделителна линия е между "отворени" и "затворени".
Новото проучване в 14 страни от ЕС (с изключение на Обединеното кралство) от Европейския съвет за външни отношения (ЕКФР) предполага, че поне на континента, политиците и експертите, които се присъединяват към тази гледна точка, водят "вчерашна война".
Противно на придобитата мъдрост, техните проучвания установяват, че европейските избори няма да представляват спускане в новооткрития племенизъм или заместване на старото разделение ляво-дясно с "глобалисти" срещу "националисти".
Всъщност проучванията на ЕКФР разкриват, че основната характеристика на политическия пейзаж е нестабилността: гласоподавателите все още не са взели решение. Има и приблизително 97 милиона от тези объркани и без решение избиратели. "Около 70 процента от тези, които имат преференции" коментират, че все още могат да променят мнението си.
С други думи, бойните линии между политическите племена в Европа не са толкова ясни, колкото смятат повечето хора. Нерешителните гласоподаватели не са само някаква малка част в средата, а преобладаващо мнозинство.
Интересно е, че ЕКФР твърди, че най-добрият начин да се разсъждава за гласоподавателите в Европа не е като две противоположни тълпи, а като четири групи. Има "системни вярващи", които имат малко съмнения за статуквото както на национално, така и на международно ниво. Има такива, които са се отказали от политиката както на национално, така и на наднационално ниво. Остават проевропейците, които смятат, че Брюксел е отговорът на националните политически системи, в които са загубили вяра. А има и националисти евроскептици, които искат да се върнат към самоуправляващи се държави-членки.
Тези групи съставляват съответно 24%, 38%, 24% и 14% от избирателите, макар че, разбира се, техният брой се различава значително в различните страни. 61% от гърците смятат, че системата е нарушена както в Атина, така и в Брюксел. Съответната цифра във Франция е 69%. В Румъния 64% смятат, че тяхната собствена политика е нарушена, но ЕС е отговорът на техните вътрешни проблеми. Дания е единствената страна, в която доволните "системни вярващи" съставляват мнозинство.
С други думи, европейските гласоподаватели са по-добре разбрани от гледна точка на това колко са щастливи със статуквото - и кого обвиняват за неговите неуспехи.
Изводът е, че макар без съмнение да има обезпокоително политическо чувство на неудовлетвореност в Европа (разочарование, че ЕС само се влошава с непримиримостта си), това не е едно единно, последователно движение по начина, по който лидерите и на популистките, и на либералните лагерите искат да повярвате.
Подобни на Стив Банън от едната страна и Ги Верхофстад от друга, виждат себе си като генерали в епохален идеологически сблъсък, но и двамата, по свой начин, грешат за един континент, чиито недоволства са много по-малко организирани и много по-малко хомогенни, отколкото биха искали да повярват.
chafeto
на 19.04.2019 в 17:45:22 #2"Подобни на Стив Банън от едната страна и Ги Верхофстад от друга, виждат себе си като генерали в епохален идеологически сблъсък" ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Ги определено е образец за генерал и пълководец, дори и в преносния смисъл. Но в стихията си беше, когато бяха събитията около Украйна и Крим. Спомянм си как се плюнчеше през редките си зъби, че трябвало да накажат Путин. Изхода от въпросния сблъсък е предопределен. То е ясно, че либералния модел умира. Лошото е, че май вредите, които наненесе на Европа май са непоправими вече. Дано да не съм прав!
psp_11
на 19.04.2019 в 14:54:26 #1Абсурдите са характерни за англосаксите.. На това в България му викат демокрация...