Георги Кадиев: Най-стабилният вариант за България е голяма коалиция

Георги Кадиев, мажоритарен кандидат на БСП за 23 МИР София, пред news.bg

Г-н Кадиев, защо се кандидатирахте в парламентарните избори?
Считам, че в парламента трябва да влезнат личности с ясни идеи за това, какво искат да направят за конкретния район. В този смисъл, изборът на мажоритарен кандидат е вид местен вот.
За разлика от листите, които са чисто политически вот, тук до голяма степен избираш представителя на района, който след това ще защитава интересите на всички негови жители.
Не съм в листите умишлено - за да бъда съвсем честен към избирателя и отивайки при него като мажоритарен канадидат той гласува за мен само и единствено като мажоритарен кандидат.
За мен не е самоцел да влезна в парламента. Идеята ми е ако вляза да имам достатъчно тежест и да кажа - за мен са гласували Х жители на района, те са поискали от мен това, това и това, аз съм им обещал това, това и това. Като казвам "обещал", нека поясня - предлагам 15 приоритета, с които запознаваме хората, за да знаят за кого гласуват и да могат след време да ми поискат обяснение.

Посочете някои от предизборните си обещания?
Единият приоритет е целево държавно финансиране за софийското метро, за да стане по-бързо. Друг приоритет е целево държавно финансиране за канализация за районите "Панчарево" и "Витоша", за което говорим от години и Софийска община нищо не прави. Това са общински задачи, които общината трябва да решава, но след като не го прави, ще трябва да се захване държавата. Все пак става въпрос за София - столицата на страната.
Имам и няколко общонационални приоритета като например финансова дисциплина, силна администрация, а също държавно финансиране на доброволна ваксинация от хепатит и рак на маточната шийка. Тези болести са проблем на целия свят и след като има ваксини, би трябвало всяка държава да направи максималното.

Как преценявате конкуренцията и шансовете си в 23-ти софийски район?
Хубавото на района са две неща - че няма компактни групи хора, които да си продават гласа или да правят неформални договорки и това че кандидатите за депутати са много ясно профилирании.
Всеки е различен и избирателят, ако помисли малко има добър избор, ако иска ляв кандидат - гласува за Георги Кадиев, ако иска десен кандидат - гласува за Иван Костов. Ако иска спортист - гласува за Пламен Константинов, ако иска актьор - гласува за Антон Радичев, който е кандидат на "Лидер".
Ако за избирателя мажоритарният вот е без значение и иска анонимен кандидат - гласува за канидата на ГЕРБ, който наистина е полу-фантомен - никой не го е виждал, не го познава, не е ясно дали живее в София, дали е от района.
Ако хората стигнат до информирано решение, т.е. помислят малко, а не гласуват автоматично, мисля, че имам добри шансове. Ако обаче гласуват чисто автоматично и партийно, т.е. както гласуват за листата, по същия начин - и за мажоритарен кандидат, тогава ще ми бъде трудно, почти невъзможно.
Ако не бъда избран, значи хората имат други приоритети и искат да изберат друг кандидат. Иван Костов, например - гледам, че неговата реклама е "Аз знам отговорите" и един от въпросите, на които знае отговора е как да спре корупцията, което на мен ми се струва странно.
Първо, никой не знае как да спре корупцията - има я навсякъде. Корупцията е индивидуален акт и всеки решава сам за себе си дали да е корумпиран. Няма партия, която да е имунизирана против корупция.
И освен това точно Иван Костов да говори как ще спре корупцията, при положение, че тя разцъфтя 1997 г. с разбойническо-ментърджийската приватаизация, ми се струва малко прекалено. Ето разликите между кандидатите - единият знае отговорите - Иван Костов, другият като мен иска да работи за района си и има своите приоритети в района си. Избирателят може да прецени какъв политик иска в парламента.

С какво като мажоритарен канидат смятате, че сте по-добър?
Ако трябва да се сравня, примерно с Иван Костов, който е председател на ДСБ - с това, че бих могъл да прокарвам решения, които не са задължително в интерес на БСП. Не казвам, че ще са против нейните интереси, но ето хипотетично аз лобирам за целево държавно финансиране на канализацията на двата столични района "Панчарево" и "Витоша" и за софийското метро.
Кметът на София не е от моята паратия. Интересът на БСП е да насочва ресурса към общините, където има свои кметове. Моят интерес, обаче е да го насоча към София.
При Иван Костов такова нещо е много трудно, защото той трябва да се бие със самия себе си - като мажоритарен канадидат да иска едно, а като председател на ДСБ - друго, което е невъзможно.

Във вашия случай с БСП няма ли да се получи колизия?
Може да се получи, но какаво от това? Ние сме мислещи хора и не виждам проблем - ще стигнем до някакво решение. Ако има нещо, което да отличава БСП от ДСБ и от ГЕРБ, и от ДПС, и от НДСВ, това е че БСП не е лидерска паратия и в нея  хората са много по-свободни да защитават собственото си мнение.
Ето кампанията на ГЕРБ - Бойко Борисов не е кандидат за депутат, а в същото време само неговият образ е навсякъде. Не съм видял един плакат с мажоритарания канадидат на ГЕРБ в 23 район. Защото Бойко Борисов е ГЕРБ - прави се директната алюзия - той е създателят, той е ГЕРБ, всички останали са се качили на влака. Същото е в ДПС. В НДСВ Симеон е НДСВ, всички останали са между другото. При нас няма такова нещо. Ние сме със съвсем друг тип разбиране.
Впрочем, това за държаваното финансиране на софийското метро го има и в програмата на БСП - беше вкарано по мое предложение, т.е. БСП разбира важността на това в София да има метро, независимо кой е кмет.

Как предполагате, че ще се конфигурират политическите сили в следващия парламент?
Мисля, че в парламента ще влезнат 8 партии и ще има силно разпокъсване на парламентарни гласове. Не знам дали и три партиии ще могат да съставят коалиция. Най-вероятно ще се наложи да са четири.
Очертава се израелски вариант на правителство. В Израел от 120 човека в парламента управляващата коалиция има 70 места, а са 6 партии. 6 партии едва, едва събират половината от гласовете, имат 30 министъра, 4 министъра без портфейл и всичко това - само и само да се задоволят амбициите на тези 6 партии.
Нещо подобно може да се случи и в България - силно раздробено правителство, постоянно каращи се партии вътре за по по-голям превес, някои излизащи, други влизащи на тяхно място.
Такава нестабилност е единият вариант. Вторият вариант е голяма коалиция и третият - тип експертно правителство с едногодишен или двегодишен мандат и след това нови избори. Не знам кой от трите ще се случи.
Според мен най-стабилният вараиант е голяма коалиция. Отделен е въпросът дали двете най-големи партии ще искат да я направят и на каква цена.

В случай на победа, с кое предизвикателство ще се заемете приоритетно?
Най-важният приоритет в национален мащаб в оставащите няколко месеца до края на годината е изработването на бюджет 2010. Това е и по моята тясна специалност и е най-голямото предизвикателство, защото 2010 г.  вероятно ще бъде най-тежката година на кризата.
Предполагам, че първото нещо, което ще усетим силно ще е безработица или замразяване на доходите, или спадане на доходите.
Оттук нататък в условия на намаляващи приходи държавата трябва да вземе няколко важни решения - дали взема външен дълг, за да компенсира спада в приходите, дали ползва фискалния резерв, дали съкращава разходи. Може да съкрати инвестиционни разходи, а може и социални - пенсии, заплати на държавни служители, разходи на министерства и ведомства...
Ясно е, че която и партия да е на власт ще прави смесица на двете. Няма да е само едното или другото, но е много важно каква е комбинацията, къде е тежестта.
За една лява партия като БСП тежестта би трябвало да бъде в посока запазване на социалните разходи. Именно по тази причина в нашата програма ще видите нещо, което ни отличава от всички останали програми - това, че ние много ясно залагаме ръст на доходите през последните години и сме посочили конкретните цифри които искаме да се случат за четири години.

Тези цифри обаче на хората им изглеждат нереалистични?
Не са толкова нереалистични. Ако сметнете колко е в момента минималната пенсия и колко трябва да бъде след 4 години по нашата програма, се получава, че тя трябва да расте с 12% на година номинално. Ако има инфлация от 2% това означава, че реално трябва да расте с 10%, което е напълно постижимо.
Разбира се, това си има цена. Насочването на ресурс към пенсиите означава, че ще има по-малко ресурс за инвестиционна политика.
В никакъв случай не бива да се изоставя инвестиционната политика, особено ако има безработица и при липсата на чужди инвестиции, а следващата година ще е много тежка в това отношение. Впрочем, ситуацията е тежка за цяла Европа.
За първите 5 месеца на миналата година 27-те страни от ЕС са получили около 1 трлн. евро чужди инвестиции, а тази година за 5 месеца са получили 500 млрд., т.е. точно на половина са спаднали инвестициите. В България също са спаднали много. Както се движи светът, така се движим и ние. Не сме някакво изключение.
Липсата на инвестицции, която ще продължава да е налице през 2010 г. трябва да се замени с нещо и това е държавното участие. Държавата трябва да влезе в стрителството, в инфраструктурата като засили инфраструктурните проекти с цел създаване на работни места и доходи.

Според Вас трябва ли ни споразумение с Международния валутен фонд?
Към момента не се налага сключване на споразумение с МВФ. Резервите в бюджета са достатъчно все още. Ако всичко върви по начина, по който се прогнозира към днешна дата, в края на годината би трябвало да сме приблизително на нула процента бюджетен излишък, да нямаме дефицит и да не сме съкращавали заплати и пенсии.
В същото време обаче има опасност резкият спад на приходите да се задълбочи. Тогава недостигът на приходи няма да е 4 млрд., а примерно 5 млрд.лв. В такава ситуация отново държавата, правителството трябва да си зададе въпроса: откъде да вземем този допълнително липсващ милиард - дали да се излезе на бюджетен дефицит, дали да се съкращават разходи, както направиха в няколко държави? В Латвия, например, съкратиха с 20% заплатите.

Не може ли вместо това да се спре източването на ДДС?
Проблемът с ДДС е най-големият проблем на данъчната система. Това е проблем номер 1.

Вечен ли е?
Не, не е вечен. Това е проблем на всички държави, както проблема с контрабандатата на цигари. Няма държава която да е спряла контрабандата на цигари. Просто икономическият интерес да купиш една кутия цигари от безмитен магазин и да я внесеш е много голям, защото разликата в цената е много голяма.
Същото е и с ДДС - ДДС е 20% от стойността на всяка сделка. Да откраднеш 20% от всяка сделка е сериозна работа. Стремеж към такава кражба винаги ще има.
Въпросът е да има силен обучен и мотивиран състав на НАП, който да знае какво прави и профилактично как да се изчиства проблемите, както и да има много силна наказуемост, ако някой бъде хванат в кражба на ДДС. Винаги ще има опити, но е много важно да се види, че държавата си стои на мястото, което в момента не се случва.
Аз имах огромни спорове и с министър Орешарски, и с Мария Мургина - исках да създаваме условия за борба с това нещо, но не срещнах особено разбиране. Тяхното разбиране беше, че НАП трябва да е повече агенция, която да обслужва, да се отнася добре с данъкоплатеца, да му се усмихва...
За мен НАП винаги е била силова структура и трябва да бъде структура, от която бизнесът има респект.