Димитър Гронев, политически психолог, в интервю за Десислава Антова, news.bg

Как оценявате опитът за издигане на единна лява кандидатура от страна на основните играчи БСП, АБВ, Движение 21?
От дълго време ратувам за едно разширено ляво. Нещо, което намери реализация при така наречения „нов курс” на партията, започнал по времето на Михаил Миков. Позволявам си да припомня, че при Михаил Миков се образува „БСП лява България“. Целта бе връщане към основите и привличане на крайно левия политически спектър като кръга  Нова Зора, например.
В политическия спектър от 1 до 10 – където 5 е център, а 1 е крайно ляво, 10 - крайно дясно, БСП по дефиниция още от времето на Александър Лилов заемаше разстоянието между 2 и 4. Новият курс, който партията реализираше по времето на Михаил Миков бе на ляво към 1 и 2, към центъра и нагоре, тоест към националните интереси на България. При този нов курс много далновидно бяха привлечени хора от крайната левица, но в рамките на системните партии. Знаете, в света има засилване на радикализма и пиетет към несистемни партии или движения. В тезисен вид ще припомня класификацията на Келман, според която всяка партия, а в случая БСП, се състои от три основни групи – идеологическа, нормативна и ролева.
Идеологическата група са хора, които имат в себе си модел на обществото. Това са членове, симпатизанти на лявото, сред които и по-възрастното поколение. Те са изключително политически грамотни. Преминали са през системата на политическата просвета. Върхът на това обучение беше прословутото АОНСУ. Това беше една великолепна реплика, плагиат на подобни учебни заведения в света. Там се преподаваше на политици от различни нива.
Тази идеологическа група на БСП е в най-висока степен, но вече не достатъчна като масив. Именно на тях им импонираше този „нов курс” за връщане към лявото в противовес на неолибералното.
Идеологическата група в БСП в момента е доста смутена. Новото ръководство на БСП се приема като ръководство, което е дясно ориентирано и изобщо не е онова, което беше при предишния курс.

Има ли криза в Изпълнителното бюро на БСП и как това ще се отрази на последващата номинация за президент?
БСП реално е разделена на привърженици на този „нов курс” и другите, които приемат за нормална тази ориентация на ръководството. Особено сред по-младото поколение в БСП, което не е преминало през систематизирано обучение, има нагласата, че така трябва да бъде. В този смисъл новото ръководство, да бъдем снизходителни към него, трябва сутрин първо като се събуди и се погледне в огледалото да си повтаря: „Не гледай толкова умно, а като истински левичар”.
Но, ако ми позволите да продължа, вече казах, че има три групи, от които се състои една партия. Първата идеологическата. Втората е нормативната група. Тя подкрепя всяко легитимно избрано ръководство, без значение кой е. Да живее председателят... ! В момента конгресът е избрал Корнелия Нинова. Преди това беше Михаил Миков, още преди това беше онзи, за който както се казва в Хари Потърн – името му не трябва да се назовава. Поне моето отношение е такова.
В нормативната група влиза твърдото ядро на БСП. Само че както вече съм имал възможност да поясня пред вашата медия - това твърдо ядро на БСП вече не е онова, което беше. То приема официалното ръководство с доста резерви, иска доказателства от него и му определя определена рамка, която не бива да прекрачва.
Третата група е ролевата. Това е апаратът на различни управленски нива между 3 и 5 хил. души, заемащи изборни длъжности и назначения. Тези хора при смяна на ръководството много биха искали да останат там, където са и дори биха искали да хвръкнат нагоре, ако е възможно. Тоест това са хора, които искат да бъдат в системата и да запазят мястото си.
Има една руска поговорка, която казва: „Старата метла мете по-лошо, но за сметка на това пропуска ъглите”. Разбира се, това в по-голяма степен важи за държавните чиновници, но и в партията е така. Проблемите в БСП са именно в третата група между тези от 3 до 5 хиляди души. Тук и отговорът на вашия въпрос.
В момента Националният съвет е грубо казано разделен на две – хора от предишното ръководство и хора от сегашното ръководство. Така е и по структурите. Виждате, че сега се правят изнесени заседания на Изпълнителното бюро. Тривиалният отговор е, за да се видим с хората, да поговорим. Да сигурно и това е вярно, но по-вярното е, че се набиват канчета и се привеждат в ред съответните структури.
Картинката в БСП такава, каквато е, сочи, че БСП е разделена. Съборът на Бузлуджа беше прекрасно нещо, но хората, които са бил там в никакъв случай не са онези, които са били преди време. Хората отидоха на Бузлуджа, за да се видят и да бъдат заедно в името на едно общо цяло.

Спряганата за кандидат-президентска двойка ген. Румен Радев и евентуално Весела Лечева, не е ли удар под кръста за автентичното ляво?
Весела Лечева, доколкото знам, си направи самоотвод. За ген. Радев се чу, беше съобщено неговото име.
Но тук е мястото на едно много важно уточнение, свързано с проведеното в левицата вътрешнопартийно допитване, в което бяха поставени въпросите трябва ли да се разговоря с тези партии - АБВ, както и с партиите, които са от БСП лява България. Трябва да се знае, че в добрата политика винаги печели този, който протяга пръв ръка. Групата, която провежда разговорите има за задача просто да ги проведе. Тя няма мандат за друго и може само да съобщи какво е станало.
Договорихме кандидатура, модел, политическа рамка, но тя няма мандат да взима решения. В този смисъл самите номинации са възможности за отделните крила в БСП. Всякакви сметки се правят.
Първо не могат да се ограничат номинациите до шест, освен, ако не е вярно това, което твърди Корнелия Нинова, че тя е говорила с всички, които са номинирани и те са си направили самоотводи. Тогава е възможно да са останали само тези шест. Нека да изчакаме до 14-ти август, ако се спази тази дата това ще е денят, в който Националният съвет на партията, разбира, се след като се изпокарат под формата на дискусия, ще определи позицията на БСП. Да изчакаме 14-ти август и тогава да говорим. До тогава нищо. Другото са идеи на някакво тясно обкръжение на новия председател на БСП.

Казахте, че в политиката печели този, който протяга ръка. Вече имаше „закачки” между Румен Петков и Корнелия Нинова за политически коректното говорене. Каква е ролята на АБВ в тези разговори?
Румен Петков е мой добър приятел от 1990 г. Правили сме не едни избори заедно, той е един великолепен тактик. Изпитвам личи симпатии към него и работата, която той върши. Това е един партиен човек, на който БСП дължи много. По времето на онзи, чието име не трябва да се назовава, беше направена една глупост с изключването на Първанов и Румен Петков. Познавам много от хората в АБВ – те нямат кой знае колко по-различни идеи за лявото от онези, които би трябвало да има едно истинско ляво. Това, което се върти от известно време под формата на опорни точки, които някои от глупост, а други от интерес рецитират непрекъснато, е контрапродуктивно за лявото.
АБВ се утвърдиха, имат своите 4%, имат своите грехове, както и БСП, но техните грехове са по-лесни за оправдаване, тъй като са по-млада формация. Какъв е грехът на АБВ? Когато се отделиха, останаха около 200 хиляди души от левицата, които бяха поставени в ролята на прословутото Буриданово магаре. Това е грехът и на БСП. И двете партии не можаха да предложат решение на тези 200 хиляди души, а това е един много голям масив. Много ми се иска всичко това да приключи с определяне на обща политическа рамка. Така всички, които са в ляво ще могат да постигат съгласие. От години по различни поводи говоря за свойството „нон адитивност”. Тоест цялото, което ще се образува след постигането на тази рамка, няма да механичен сбор от съставящите го части, а ще притежава изцяло ново качество. Това е аксиома в политическата психология. Тя е формулирана още през 70-те години от руския колега Тростников. Когато това ново качество е факт, опонентите нищо не могат да ти кажат.

При това състояние на БСП, каква президентска кампания очаквате?
Има принципна разлика между кампанията на левицата и на десницата. Кампанията на левицата обикновено се свежда до политика и личности. Основният акцент е политиката. При левия тип кампании се предлага модел и личност, която би следвало да се вписва в него. Този модел преди всичко трябва да е преминал през филтъра на ситуацията. Това, което говори и Бойко Борисов - несигурен свят, войни, нуждата от здрава ръка, е филтърът на политическата ситуация. Питахте, ако Националният съвет предложи генерал – да в този контекст той се вписва.
При десницата обратно - на първо място е кандидатът. Един от водещите експерти на републиканската партия Де Врис е направил изследване, което доказва, че няма значение кой е кандидатът, важен е неговият образ. Именно той се продава, а както казваше Прайс – „президент се продава като сапун”. Но да се върнем към Де Врис, той казваше така – трябва да представиш кандидатът като много симпатичен човек. Например в кампанията на Рейгън, той освен, че милва дечица по главата, което е част от сантименталната пропаганда, мие и чиниите вкъщи. По този начин в кампанията печели жените като избиратели.
На второ място, казваше Де Врис, трябва да го представиш като човек, който много добре си разбира от работата, тъй като общественото мнение се формира на базата на определен тип нагласи. На трето място идва така наречената програма и платформа на кандидата. И чак на пето последно място според Де Врис, хората се интересуват от партийната ти принадлежност. Това е последното върху, което трябва да се сложи акцент.
На въпроса ви каква кампания да очакваме – отговорът ми е или никаква, или много объркана и непрофесионална. Другото по необходимост е ориентация към десния тип кампании, които ще обясняват на хората колко е добър техния кандидат, разбира се ще се включат и известни певици и артисти. Такива неща очаквам да видим, ако има достатъчно въображение и са склонни да правят адаптирани плагиати. Очаквам в последния момент да се продават образи с подходящи техники.
Навремето доста често ходех в Институт за обществени науки към Международния отдел на ЦК на КПСС в Москва. Там имах възможност да видя материали от всички предизборни кампании във всички страни. Толкова много плагиати могат да се направят като разбира се преди това ги адаптират. Една истинска кампания в стила на левицата е огромно напрежение. Имах честта и удоволствието да правя президентската кампания на г-н Маразов и Ирина Бокова. Тогава пиех по 30 кафета на ден. Знам какво е, колко други фактори се намесват. Изкушението да се тръгне към десен тип кампании е много голямо.

Кои от нашите политици са обучавани в подобни институти, като този в Москва?
До колкото знам в моя профил - никой. Аз бях там на ниво колеги и много неща сме обменяли като информация.

Издигането на на ген. Радев, който е далеч от политиката, как ще се отрази, ще има ли време за политическата му подготовка в подобна битка?
Няма нищо невъзможно, само че шансовете да се свършат нещата както трябва са значително по-малки. Твърди се, че в последните три седмици - или това е последната фаза на кампанията, не можеш да спечелиш гласове, но можеш да загубиш. За да бъде направена кампанията остават месеците септември и октомври.
Освен всичко друго в една кампания, най-малкото което трябва да направиш, е така наречената „ваксинираща стратегия”. Казано е, че дори и най-бедната партия в света не може да мине без кампания по-къса от осем месеца. Извън кампанията, покрай всички други неща, трябва да изчистиш всички негативи, които ще се появят за теб. Всеки има скелети в гардероба. Не случайно пиарите в САЩ използват този знаменит израз – не ме интересуват резултатите от тези избори – на другия ден започвам да работя за следващите. Това, което се получава сега, неминуемо тегли към десния тип кампании. Ето, например говорите за една от номинациите - да допуснем, че това е генерал. Хубаво, много добре, има твърда ръка. От противниковата страна обаче веднага ще кажат – „Господ като раздавал ум, военните били на учения“. В един образ винаги има плюсове и минуси. Няма нещо, което по дефиниция добре ще го продадеш.

Да, но в България, съдейки по изборните резултати, по дефиниция генералите се харчат добре?
На едни от местните избори преди години напливът от пенсионирани военни, отговарящи на дефиницията на Паркисон – „запасен майор с дарби” или популярно наричани у нас - кандидатите със зелени чорапи – имаха успех. Не всички, но някои. Всичко може да се продаде стига да знаеш как. Много е важен контекстът на ситуацията.

Тоест, премиерът Бойко Борисов умело ситуира контекстът на тази кампания?
Специално за Бойко Борисов, нека да припомня, че има три основни пропагандни доктрини за властта, които са ефективни и по отделно и взети заедно, ако ги прекараш през прословутия филтър на ситуацията. Припомням – първата доктрина – „аз съм един от вас”. За първи път я приложи Стефан Софиянски. При нея кандидатът се представя като човек от народа. Пример е и образът на Тодор Живков – с каскет, с гръмогласен смях. Имах удоволствието да се видя по негова покана с него. Покани ме в тази прословута вила на Секвоя. Мога да ви кажа, че пред мен стоеше един човек много различен от този образ – на селянина от Правец. Водихме двучасов разговор и пред мен стоеше човек с ниво на дипломат от кариерата. Великолепен стил и анализ, снабден с много точна информация. Изпитах истинско удоволствие професионално да разговарям с него.
В общия случай доктрини от този тип имат определен живот - около 3,5 години. Изведнъж хвръкваш ти си на върха, кривата се вдига, но след това има едно плато, след което - спад. Това означава, че доктрината е износена. Или трябва да дойде друг на твое място, или трябва да намериш много опитни хора, които образно казано да подпират кривата. Вижте самият Бойко Борисов. Сега е далеч по-диалогичен, по-внимателен и много различен от това, което беше в началото.
Втората пропагандна доктрина е, че нас трябва да ни управлява каймакът на обществото – хора с научни титли, професори, академици от типа - над мен небе. Това също е един от образите, който се смята, че е продаваем в тази ситуация.

Реформаторите имат пиетет към този тип кандидатура?
Не само те, и патриоти, и при БСП. Тук вървят теми като евроскептицизмът. Между другото имаше едни местни избори, когато тази доктрина вървеше фантастично. Тогава един куп инженери станаха кметове.
Третата доктрина казва няма значение кой е  кандидатът - важното е да честен и почтен човек. Но най -добрият вариант, е да обединиш и трите пропагандни доктрини. Такъв пример е президентът Георги Първанов. Той е от село. Ама тоалетната му била на двора. На кой тоалетната на село до преди години не е била на двора? 90% от народа точно така е живял. Това е плюс за една кампания. Второ, момчето се изучило, завършило Софийския университет, станало и кандидат на науките. Браво! И за разлика от много други един лев не е откраднал. Това са силни пропагандни техники, които биха могли да бъдат обединени в едно. Но това обикновено се постига в една по-дълга кампания. Упорито настоявам, че ще се продават образи. Нещо такова очаквам - десен тип кампания.

Смръщихте се на десен тип кампания. Защо?
Не отговаря на моите нагласи. Нямам нищо против десните. Те си имат своите техники, левицата своите. Лошото е, че по едно време имаше увлечение по точно такива десни техники. При левицата – няма аз. Даже до 89 г. се казваше ние от Политбюро се събрахме и решихме – няма аз. По времето на Онзи, чието име не трябва да се споменава – само това чувахме - аз, лидерска битка, аз поемам отговорност. Поемай я пред жена си! Има знакови елементи, които отличават левия от десния човек и зад тези на пръв поглед дребни неща се крие разпознаването на нагласите. Сбъркаш ли в разпознаването им, всичко отива хей така. Златно правило е никога да не тръгваш срещу определен тип нагласи.
Въздържам се от прогнози. Но сега всичко това е подгряване. Едно от нещата, от които политиците кой знае защо се боят, е да се състави досие на политическия опонент. Досието, с което аз разполагам има 82 пункта. Тази информация може да се използва особено при така наречените „мръсни кампании”. Досието започва с на пръв поглед изключително дребни неща от това, например има ли опонентът ти лош дъх. Подробно се проучват жилището и имотното му състояние, при което се пуска и слух, например, че са му ограбили вилата, няма значение дали това е вярно. Тук се връщам към ваксиниращата стратегия, която е задължителна в една кампания. Тя включва, ти сам да се прекараш през една такава система за съставяне на досие. Образът трябва да е добре дозиран – негативите са естествени. Няма хора, които да са идеални или по-черни от дявола.