6+1 партии в 44-то НС, прогнозира Институтът за модерна политика

Освен ГЕРБ и БСП, в новата парламентарна конфигурация ще намерят място още четири формации с вероятност и за пета: "Обединени патриоти" (9,5%), ДПС (7,3%), партия "Воля" (5,8%), коалицията "АБВ-Движение 21" (4,1%). Шансове за преодоляване на 4-процентната бариера засега има и коалиция "Реформаторски блок-Глас народен" (3,5%). Това показват данни от проучване на Института за модерна политика (ИМП), проведено в периода 4-6 март сред 827 души от цялата страна.

От ИМП подчертават, че крайният резултат и преодоляването на изборната бариера от страна на АБВ-Движение 21 и на Реформаторски блок-Глас народен ще зависи във особено висока степен от избирателната активност.

На този етап се очертава, че е невъзможно да се състави еднопартийно правителство. Това прави актуален въпроса за предпочитаната идеологическа ориентация на бъдещото управление. Повече са предпочитащите по-скоро дясно управление след изборите - 40,1 %. По-скоро ляво правителство е предпочитано от 35,8 % от анкетираните.

Съставянето на широка коалиционна основа с участието на ГЕРБ и БСП се подкрепя от по-малко от една десета - 8,9 %.

Данните от проучването показват, че повече от половината от делът на заявилите твърда нагласа да упражнят правото си на вот на предстоящите избори - 58,5 %. Въпреки това, социолозите очакват, че с отмяната на и без това меките санкции за задължителното гласуване ще доведе до намаляване на избирателната активност в сравнение с президентските избори миналата година.

От Института за модерна политика заключват, че през първата седмица от предизборната кампания съотношението между първите две политически сили ГЕРБ (29,1%) и БСП (29,0%), е паритетно.

И двете партии засега са успели да мобилизират почти 90 % от твърдите си ядра. На този етап обаче те не разширяват подкрепата си извън своите преки симпатизанти.

Социолозите отбелязват, че на този етап предизборната борба е сведена главно до "лидерски сблъсък". Това обаче не било достатъчно да се привлекат избиратели от широката периферия, които търсят успешна управленска алтернатива.

Те прогнозират, че крайният изход от предизборната борба най-вероятно ще се реши от това коя от двете партии ще допусне по-малко грешки в хода на кампанията.

Данните от началния етап на кампанията показват, че нито една партия няма да има достатъчно обществена подкрепа и мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство.