България и българското МВнР няма да позволят каквато и да е намеса, на която и да държава, във вътрешната политика.
Tова увери вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на изслушването си в Народното събрание.
Захариева беше повикана в НС по инициатива на "Обединени патриоти" по темата за изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу преди изборите в Турция. Турският министър намекна за намеса от страна на югоизточната ни съседка при приемането на закона за вероизповеданията. Думите му предизвикаха моментална реакция, включително и от страна на МВнР.
Захариева поясни, че демаршът, който е и направен, е най-острата реакция, която може да се направи.
По думите ѝ отмяната на посещението на Чавушоглу у нас е една от най-тежките отговори.
Според нея в зависимост от ситуацията в дипломацията се решава кой е най-добрият начин за реакция.
Захариева посочи, че изказването на Чавушоглу е неприемливо и се надява повече такива изказвания да няма за в бъдеще. По думите ѝ реакцията на Министерството на външните работи била достатъчно показателна.
"И в изявлението на неговия говорител, и в неформален разговор с мен, Чауошоглу подчерта, че думите му на се били приети правилно", заяви Захариева и обясни, че това е един вид извинение.
"Искам да вярвам, че такива изказвания няма да се случат повече в бъдеще и няма да попречат на нашите взаимоотношения", допълни тя.
По време на изслушването лидерът на НФСБ Валери Симеонов опонира, че както и да се тълкува това, думите на турския министър са намеса във вътрешните работи и нагъл опит за дискредитация на парламентаризма в България. На подобни прояви трябва да реагира безкомпромисно и да бъдат пресичани в зародиш, подчерта Симеонов.
Захариева му отвърна с потвърждение на тезата, че реакцията на Министерството на външните работи е била с доста тежки дипломатически мерки.
"На мен като външен министър много ми се иска така ревностно да браним защитата на България и ненамесата във вътрешната политика от всяка друга държава. С Турция реагирахме адекватно, както винаги сме реагирали", посочи Захариева.

Борисов чака извинение заради думите на Чавушоглу за вероизповеданията
Лош сигнал и лошо възпитание…
Припомняме, промените в Закона за вероизповеданията с искането за опрощаване на дълговете на вероизповеданията засягаше предимно Главното мюфтийство, чиито дългове бяха над 8 млн. лева, а останалите вероизповедания нямаха просрочени задължения.
След обществено недоволство депутатите приеха, че дълговете няма да се опрощават, а ще се отлагат.
В деня, когато бяха приети окончателните промени в Закона за вероизповеданията, с които се приема, че вероизповеданията могат да получават дарения от чужбина и българската държава ще отложипогасяването на задълженията, които има Главното мюфтийство, стана ясно, че е имало намеса от Турция.
От Анкара искали да бъдат опростени дълговете на Мюфтийството, които са около 8 млн. лева. Запознати уверяваха, че от наеми на имоти Мюфтийството получава около 30 млн. лева годишно.
Информацията за намеса в българската вътрешна политика стана повод външният министър Екатерина Захариева да привика посланика на Турция в България Н. Пр. Хасан Улусой.
Междувременно стана ясно, че от партия ДОСТ са започнали "Национална подписка с искане за законово признаване от страна на българската държава на статут на национално малцинство". Това стана причина за проверка, поискана от главния прокурор Сотир Цацаров дали подписката съответства на Конституцията.