За три месеца правителството на Бойко Борисов е успяло да повиши доверието към себе си в широката общественост в страната.

Като цяло обществените нагласи бележат позитивна тенденция и повечето от българите запазват високите си очаквания към управлението на страната. Това показват данните от изследване на МБМД за първите 100 дни на кабинета Бойко Борисов.

Социологът Мира Радева открои обратна на лансирана често теза. Според изследването на МБМД доверието към правителството и управлението не се гради единствено и само от доверието към отделната личност - тази на премиера Борисов.

„Данните показват ясно - разбива се митът, че Бойко Борисов еднолично управлява държавата", категорична бе Радева.

Мира Радева: Феновете на Бойко Борисов са два пъти повече от критиците.

Цифрите показват, че 64% от българите дават своето доверие на премиера Бойко Борисов, което при сравнение на рейтинга преди изборите отбелязва дори повишение.
Оказва се, че премиерският пост е дал позитивен тласък на рейтинга на Бойко Борисов и във всеки случай повече, отколкото критиките към него.

31% е недоверието в момента, което показва ясно, че „феновете на Бойко Борисов са два пъти повече от критиците", коментира Мира Радева.

Това, което според социолога е интересно, е че за отминалите три месеца министрите са успели да се наложат в публичното пространство и да привлекат общественото доверие.

Към момента Цветан Цветанов е на второ място по рейтинг в държавата, като изпреварва дори и президента Георги Първанов, показва изследването на МБМД.

Като цяло министрите стартират с позитивен рейтинг в началото на правителство, но като неизвестни лица бяха малко познати. За три месеца обаче министрите са успели да се наложат в публичното пространство и да станат познати", коментира Радева

Почти 50% одобрение имат, освен Цветан Цветанов, и Йорданка Фандъкова, Симеон Дянков, Румяна Желева, Вежди Рашидов, Божидар Димитров.

Ако изборите бяха днес: ГЕРБ печели 147 мандата (в момента е с 116 депутата), а БСП и ДПС - с по 20 по-малко (в момента БСП е с 40, а ДПС е с 38 депутата).

Цялото правителство се ползва с 52,1% доверие. За сравнение през месец май доверието към предходния кабинет е било 19,6%.

Като нещо, което е допринесло за тези цифри, Янова посочи общата тенденция към увеличаване на доверието към държавността и институциите. Изключително висок ръст се отбелязва в доверието към Народното събрание - от 12.7 на 35% одобрение.
Също така ръст в доверието се отбелязва и в полицията, и към съда, макар и в цифрово изражение доста по-слабо.

Като цяло доверието - 50% - към правителството на Бойко Борисов в сравнението с миналото е малко повече от доверието към правителството на Симеон Сакскобургготски, но е по-малко от правителството на Иван Костов през 1997 година (58%). Тенденциите като цяло обаче са други, тъй като при настоящите министри постепенно се набира позитивна инерция, посочи Радева.

Като положителни стъпки а правителството над 50% от анкетирането определят борбата с корупцията, ревизията на предишното управление, усвояването на еврофондовете и преодоляването на последствията от кризата.

Именно в действията на правителството се появява и първият негативизъм или по-точно съмнение. Българските граждани няма доверие, че ще има реални присъди от високите етажи на властта и от друга страна смятат, че мерките против икономическата криза са недостатъчни.

"От тук нататък ще ускорим темпото", обеща при отчета на 100-те дни началникът на политическия кабинет Румяна Бъчварова.
                          Още...

Въпреки това доверието към управлението има ресурс и очакванията се запазват, като първият отлив и спад на рейтинги може да се очаква към февруари - март месец следващата година, допълни Янова.

Цели 71% от анкетираните категорично се противопоставят на предсрочни парламентарни избори и одобряват настоящото мнозинство. Само 10% от тях се обявяват за предсрочни избори.

Ако изборите бяха днес според данните на МБМД и конфигурацията в парламента би била променена, но от това само би спечелила партията на Бойко Бориков.

ГЕРБ биха имали 147 места, а с около 20 места по-малко биха заели БСП и ДПС.
Останалите политически формации - ДСБ и СДС, РЗС и „Атака" - запазват обществената си подкрепа от юли 2009 година.