Централната избирателна комисия - ЦИК излезе с анализ на проведените симулации на електронно дистанционно гласуване, в който препоръчва на Народното събрание да отложи дистанционното електронно гласуване, предвидено в изборния кодекс за европейските избори 2019 г.
Това изглежда е формалният механизъм, който ЦИК избира, за да се противопостави на електронното гласуване и което прозира от анализа е страх, грешни допускания и най-вероятно - политически натиск, коментират от "Да, България".
Партията е твърдо за провеждането на дистанционно електронно гласуване, като необходима мярка за активно въвличане на по-младите поколения и българската диаспора в демократичния ни процес.
От "Да, България!" настояват да бъде предоставена възможност за дистанционно електронно гласуване на евроизборите 2019-та, като се допусне идентификация с КЕП, а в момента, в който е готова националната схема за електронна идентификация, системата за дистанционно електронно гласуване да бъде надградена в съответствие.
Забавянията, липсата на бюджет и на експертно звено към ЦИК за 2018-та, показва и липсата на желание и готовност от страна на органа, съответно от страна на издигналите го политически партии, за реално въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Налице е явен опит да се спре дори инерцията, достигната след референдума за дистанционно електронно гласуване и приетия след това Изборен кодекс, смятат от "Да, България".
Партията счита, че е недопустимо да оставяме страховете на политическата класа да определят бъдещето на демократичния ни процес.
"Да, България" предоставят и становище на ЦИК, което в резултат от проведените симулации е представено на вниманието на Народното събрание. Част от изводите в становището на ЦИК са следните:
Шестте симулации бяха проведени както за да бъдат изпълнени изискванията на закона, така и за да се събере достатъчно информация за дистанционното електронно гласуване, която да бъде анализирана с оглед реализирането на българската система за дистанционното електронно гласуване.
- Дистанционното електронно гласуване е бързо и удобно за избирателите. Минимизират се рисковете от: недействителност на гласа поради грешно отбелязване на гласа от избирателя; грешки при броенето и отчитането на резултатите от страна на секционната избирателна комисия (което е възможно при гласуването с хартиени бюлетини). Резултатите от дистанционното електронно гласуване бързо се калкулират, но изискват допълнително време за отчитане и прибавяне към актуализираната база данни по ИК.
В същото време дистанционното електронно гласуване, макар и удобно за потребителя (user friendly), изисква специфични компютърни умения. За разлика от останалите електронни услуги, при електронното гласуване има допълнителни стъпки, свързани с гарантиране на сигурността. Необходимо е това гласуване да бъде реализирано поетапно.
- Контролираният вот - както по време на гласуването, така и по време на евентуална проверка дали гласът е отчетен правилно - не може да бъде преодолян с дистанционното електронно гласуване. Независимо от възможността да се гласува многократно дистанционно, рискът от контролиран вот при дистанционното електронно гласуване е по-голям, отколкото например при гласуването с хартиени бюлетини. Докато в последния случай избирателят все пак остава сам в кабината за гласуване, то при дистанционното електронно гласуване възможността да не бъде сам или друг да гласува вместо него е значително по-висока.
- Въведените с ИК алтернативни възможности за избирателя да гласува с хартиени бюлетини, да гласува машинно и да гласува дистанционно, които съществуват паралелно, ще оскъпят организирането и произвеждането на избори, както и ще доведат до чувствително забавяне на процесите по отчитане на резултатите.
Централната избирателна комисия изразява становище за обсъждане от Народното събрание на Република България на възможността за отлагане във времето въвеждането на дистанционното електронно гласуване, съобразено с и след сроковете, предвидени в ЗИД на ЗЕИ (обн., ДВ, бр. 97 от 2017 г.), имайки предвид, че системите, които са предпоставка за осъществяване на дистанционно електронно гласуване следва да бъдат не само изградени, но и тяхното правилно действие - тествано и доказано, и да осигури възможност за поетапна реализация на системата за дистанционно електронно гласуване с повече пилотни проекти до момента, в който ще могат да бъдат създадени достатъчно гаранции за сигурност и стабилност на резултатите от този начин на гласуване.
Припомняме, август 2017 г. омбудсманът Мая Манолова изпрати напомнящо писмо до Централната избирателна комисия, в което тя предупреждава, че остават по-малко от пет месеца, в които трябва да се проведат три симулации на дистанционно електронно гласуване
В края на миналата година, Манолова бе недоволна от симулацията на електронния вот. "Смятам, че за да не бъде симулацията само имитация, същата следва да се извърши в реален изборен район и сред реални избиратели, като включва всички елементи на изборния процес", изтъкна тогава омбудсманът.
И президентът Румен Радев през септември 2017 г. изрази позиция за въвеждане на дистанционно електронно гласуване, според него, то ще даде възможност на българските граждани да участват в изборния процес и ще създаде ясен регламент, по който сънародниците ни в чужбина да бъдат съпричастни към провеждащите се в България избори.
Припомняме, Изборният кодекс императивно предвижда при провеждане на избори след 1 януари 2018 г., да се създаде възможност за експериментално дистанционно гласуване до края на 2017 г. За целта трябва да има три последователно проведени избора, включително частични, при което се гласува за несъществуващи партии, коалиции или кандидати. Съгласно разпоредбите на ИК, разходите по електронното дистанционно гласуване се осигуряват от държавния бюджет.