България не трябва да отстъпва от своята позиция по отношение на присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз. Toва заяви доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН пред News.bg.

Коментарът си той направи след представянето на "Бяла книга по езиковия спор между България и Република Северна Македония".

Андрей Ковачев: Над 140 000 души от Северна Македония са с българско гражданство

Андрей Ковачев: Над 140 000 души от Северна Македония са с българско гражданство

Много все още се страхуват...

Доц. Ташев обясни, че с активна дипломация ние можем да печелим приятели, но в момента страната ни се е ориентирала към две направления - Австрия и САЩ. Неговото впечатление е, че България обаче не работи за създаване на българско лоби в Америка. Имаме стара емиграция, която има добри позиции в обществото, но никой не ги търси тези хора, за да ги използва за активно българско лоби, посочи доц. Ташев.

Разбирането, че в Скопие е настъпил някакъв необратим процес не отговаря напълно на истината, изтъкна доцентът и допълни, че работейки на терен в РСМ е констатирал три периода на ребългаризация.

Посланикът ни в Скопие: Македония скрива същността на проблема

Посланикът ни в Скопие: Македония скрива същността на проблема

Трябва малко да се приземим, препоръча Ангел Ангелов

Отново на въпрос нa News.bg дали интеграцията на РСМ може да се окаже крайъгълен камък за отношенията между двете държави и в крайна сметка да се стигне до влошаване или късане на дипломатическите отношения, доц. Ташев заяви, че не смята, че може да се стигне до там. Отношенията като цяло в момента са много лоши, но и никога не са били добри, призна доц. Ташев.

По думите му дори и в момент на вербално декларирано приятелство между двете държави се правили всякакви безобразия. На практика Скопие, въпреки че декларират желание за евроинтеграция, провежда политика, която е насочена против тази евроинтеграция и има двойствен стандарт, посочи той.

Доц. Ташев е на мнение, че целта пред България трябва да бъде - да се окаже международен натиск върху режима на Зоран Заев с цел да промени своята политика и зависимост.

Основната цел на Бялата книга е да преодолее една слабост в българската външна политика - липсата на аргументация по изразената позицията за бъдещата евроинтеграция на Скопие. "Трябва да запълним това бяло петно, поради което книгата е ориентирана основно към политици, дипломати, учени, журналисти, библиотеки и чуждестранни общности, за да могат да се запознаят с актуална информация относно антибългарските процеси, които протичат там", обясни доц. Ташев.

Северна Македония не показала желание за сътрудничество с България

Северна Македония не показала желание за сътрудничество с България

Това мнение изрази посланика ни в Скопие Ангел Ангелов

По думите му от няколко дни има призиви за смекчаване на езика на напрежение между двете държави. Ако успеем да постигнем такъв траен резултат, ще бъде успешно, надява се доц. Ташев, според когото най-голямата пропагандна лъжа е да се твърди, че страната ни оспорва идентичността и езика на гражданите в РСМ.

Той е на мнение, че ако има добра воля между двете държави, могат да се поучат от добрия опит и да потърсят добро съвместно решение.

Според Македонската академия македонският език бил на няколкостотин години

Според Македонската академия македонският език бил на няколкостотин години

"Нова Македония": Македония ще настоява за решение, въпреки позицията на София

Изследването е написано от трима автори от Република Северна Македония, трима от България и по един от Албания и Сърбия. Книгата ще бъде представена от част от авторския колектив. Бялата книга по езиковия спор между България и РС Македония се появява като резултат от слабост в българската позиция по отношение на бъдещата евроинтеграция на Скопие, която констатира системното унищожаване или фалшифициране на българското културно-историческо наследство и нарушаването на човешките права в миналото и днес, но не предоставя конкретни примери пред нашите външнополитически партньори.

В книгата се проследява историческото развитие на българския език. Особено внимание е обърнато на появата на съвременния български книжовен език и ролята на българските възрожденци, родени на територията на днешната Република Северна Македония. Показани са съвременните фалшификации, които се насаждат сред подрастващото поколение чрез актуалните към момента учебници.

Дадени са примери на унищожаване на български културно-исторически паметници. Разкрит е масовият характер на репресиите при налагането на тези фалшификации, като са дадени и конкретни примери от документи на МВР в Скопие, удостоверяващи преследването на българския книжовен език в наши дни.

Парламентарното сътрудничество можело да ни сближи с РС. Македония

Парламентарното сътрудничество можело да ни сближи с РС. Македония

Ангел Ангелов и Александър Николоски обмениха мнения

Припомняме, на 17 ноември 2020 г. България представи своята позиция за започване на преговори с Р С. Македония - подкрепяме Албания за ЕС, но не и Македония. Основните аргументи на България се опират на блокирането на работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония, която бе създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила на 14 февруари 2018 г.

Още в началото на октомври България постави условия на Северна Македония, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Едно от тях е Северна Македония да постигне конкретни резултати именно по темата за важни събития и исторически личности в общата ни история - Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.

След срещата на 13 септември 2019 г., която беше определена като "най-безплодната" до този момент, държавният глава Румен Радев свика спешна консултативна среща, на която настоя да се начертаят червените линии спрямо Северна Македония. През 2020 година Македония едностранно прекрати разговорите за общата ни история, с аргумент вътрешнополитическата обстановка в страната. Работата на комисията беше възобновена, но отново без особен успех.

Междувременно премиерът на Македония направи няколко взаимно изключващи се изказвания. В изказванията му се виждат две линии - едната за вътрешнополитическа употреба и друга за четене и слушане от страна на българите.