Ветото ни за Скопие обричало региона на маргинализация в периферията на Европа

Инцидентът с ветото за Северна Македония е куриозен от много гледни точки. Това заяви пред БНР политоголът и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Даниел Смилов.

Според него това е в противоречие с позиции, които досега страната ни е отстоявала.

Той напомни, че от 90-те години България е страната, която най-активно е подкрепяла Македония за нейното членство в ЕС и това е наш стратегически приоритет. По думи на Смилов досега ГЕРБ са поддържали проевропейска линия и са защитили приоритета за Западните Балкани пред европейци, които не са много убедени, че регионът трябва да стане част от Европейския съюз. Това според него е било голям успех за страната ни.

Сега обаче "сме готови всичко това да зачеркнем, да налеем маслото в друг огън - на настроенията в самата Европа, че част от Балканите нямат място в ЕС". Смилов е категоричен, че това вече е работа срещу българския дългосрочен интерес. Той недоумява защо ГЕРБ прави това.

Георг Георгиев няма какво да коментира за македонския език

На въпрос обаче какво е направила България, Георгиев заяви, че е забелязала антибългаризма

Политологът подчерта, че процесът на разширяване е важен за България и ако го блокираме, обричаме региона си на маргинално съществуване в периферията на Европа.

Според него едно от обясненията е, че заради отслабената си позиция във вътрешнополитически план премиерът е решил "да се преизмисли като по-националистически настроен лидер, да печели популярност на база на залитания в такава посока".

Смилов заяви, че засега не сме свързани реално със Северна Македония, тъй като нямаме пътища, не си гледаме телевизиите и не се възползваме от близостта си.

Османи не е разочарован от България

Напрежение между София и Скопие

По негови думи е странен начинът, по който сме избрали да помагаме на западната си съседка по пътя й към пълноправно членство в ЕС.Той отбеляза, че в договора за добросъседство има много общи и обтекаеми формулировки и е трудно да се изгради ясна позиция на негова основа.

Трябва да се мисли за опит за излизане от капана, в който сме влезли, категоричен бе той.

Според Смилов от политическите изказвания у нас не става напълно ясно какво би ни удовлетворило в краткосрочен план, за да вдигнем ветото.

Припомняме, вчера министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи заяви, че не е разочарован от решението на България и Скопие иска още днес да продължи преговорите със София. По същото време председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски настоя, че България не трябва да блокира за еврочленството, а да признае македонското малцинство.

Още не можем да кажем "Да" на Северна Македония за ЕС

Категоричното си мнение изрази вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева

Последното заседание на българо-македонската комисия по историческите въпроси постигна напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която има прогрес. Комисията се събра след като близо година бе прекъснала работата си заради вътрешнополитическата обстановка в Северна Македония и изборите там.

Срещите на комисията се базират на договора за добросъседство между София и Скопие, подписан на 1 август 2017 г. 2019 година завърши със срещата при президента Румен Радев, на която бе решено, че България не дава безусловна подкрепа на Северна Македония за процеса й към присъединяване към ЕС. Преди това вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв предупреди, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи.

Зоран Заев: Не знам къде нарушаваме Договора с България

Ако знаел, този въпрос щял да бъде отворен и решен