На официална церемония в Европейския парламент връчиха наградите на победителите в конкурса „Европейско дърво на годината 2011", съобщиха от пресофиса на европейския депутат Мария Неделчева.

Шествековният чинар в с.Гърмен, обл.Благоевград спечели втора награда в престижния конкурс, който се проведе измежду националните победители на още 4 държави - Румъния, Унгария, Чехия и Словакия.

На церемонията по награждаването в Брюксел присъства лично 17-годишната Мария Софтова от с.Гърмен, която номинира уникалното дърво за участие в надпреварата. Официални гости на събитието бяха и представителите на България в ЕП Мария Неделчева и Кристиян Вигенин, които поздравиха младото момиче за инициативността, довела до този безспорен успех, повод за национална гордост.

Публикуваме без съкращения писмото, с което Мария Софтова номинира вековния чинар в с.Гърмен

Вековният чинар в село Гърмен

Казвам се Мария и уча в град Гоце Делчев, но моето родно място е село Гърмен - малко селце в Югозападна България, което никога не би предизвикало интерес, ако наблизо не се намираха топли минерални извори, стар римски град Никополис ад Нестум и един вековен чинар.

Искам да ви разкажа за това дърво, защото то предизвиква интерес не само с атрактивния си вид, но и с многовековната си история. Намира се вдясно от пътя Гоце Делчев-Марчево, в Гоцеделчевската котловина на 0,5 км от центъра на село Гърмен. Дървото е представител на реликтния вид източен чинар (platanus orientalis), който през терциер е образувал гъсти гори в долината на река Места. Днес то е остатък от палеогеографията на района, впечатляващо с огромния си ствол. Висок е 24 м, обиколката му е 10,46 м. На възраст е над 600 години и през 1961 г. е обявен за защитен заради своята възраст, размери и красота. За мен това дърво заслужава да носи името „Дърво с корен".

През своята многовековна история, чинарът е видял много човешки радости и скърби. Под неговата дебела сянка са се правели сватби и кръщенета, виели се хора, на които баби и дядовци оглеждали своите бъдещи зетьове и снахи. До късна вечер се носела весела детска глъч на безгрижно играещите в голямата хралупа деца.

Тази хралупа също има история, която съм чувала от баба ми. Някога през селото минавал керван с еничари, които карали малки деца, насила откъснати от домовете им. Ожаднели, те спирали да починат под дебелата сянка на дървото и да пият студена вода. Но на кладенеца видели табела, на която някакъв смелчага написал, че водата е отровена. Ядосали се еничарите и подпалили дървото, преди да си тръгнат. След тях се разнесъл вик „Чинарът гори". Ехото нахлуло през вратите и прозорците и събудило всички хора. Те грабнали лейки, кофи и менци и се спуснали да гасят огъня. Успели да спасят дървото, но му останала огромна рана, която не могла никога да зарасне.

„Изгорелият дънер на дървото''

И днес то извисява гордо снагата си и когато се извие буря и от небето се изсипят огнени стрели, то разтваря обятията си и поема целия небесен товар.

Пролет щом щъркелите и другите прелетни птици долетят от юг, кацат по клоните и чинарът се превръща в огромна трибуна, откъдето пее хиляден птичи хор.

През лятото на пейките край дървото се събират пенсионери, които обсъждат актуалните житейски теми, майки с палави деца, влюбени двойки и ято птици.

Всяка сутрин, когато отивам на училище, чинарът сякаш ми маха за довиждане с огромните си разперени като ръце клони, а следобед се радва, че ме вижда отново и ме поздравява.

Много често посядам на пейките в подножието и се заслушвам в шумоленето на листата. Те сякаш ми нашепват думи, предсказващи бъдещето „Хей дете, аз съм кръстопътя на времето и виждам светло бъдеще - радости, сполуки, сбъднати мечти, деца, чието безгрижно детство ще мине под моята сянка''. Тези негови слова ме карат да се надявам, че повече хора ще се спират под вековните му клони и ще се вслушват в посланието, което носят. Пък кой знае, може би вслушвайки се в тези негови думи, хората ще усетят цялата сила, която носи това дърво и ще започнат повече да ценят природата.

Пътнико, ако пътят ти те отведе по моя роден край, спри се под чинара - поеми от упойващия дъх на чинаревият прахан и почувствай природата ни!