БАН констатира демографската криза

В периода 2030-2035 г. се очаква рязко намаляване на населението между 15 и 40-годишна възраст, а населението на възраст от 65 години дотогава ще продължи да увеличава.

Такива са прогнозите на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН, представени в доклад по проекта "Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България", възложен от Министерски съвет.

Очакванията са, че каквото и да направи пред следващите години държавата, населението ще намалява. В най-лошия вариант до 2040 г. населението на България би достигнало до около 5 860 000 души, а при най-добрия - 6 750 000 души.

Проф. д-р Антоанета Христова обяви, че Институтът е направил прогноза за развитието на България до 2040 г. в три варианта.

Първият вариант е така нареченият инерционен вариант, при който не се взимат никакви мерки и населението на България би достигнало до 5 860 000 души. Вторият вариант е умереният вариант, при който предприетите мерки дават частичен резултат и населението би достигнало до 6 520 000 души. Третият вариант е благоприятния, при който населението на страната би достигнало до 6 750 000 души.

Мерките срещу демографската катастрофа трябва да бъдат насочени в сферата на икономиката и подобряване качеството на човешкия капитал.

Смъртността в някои общини у нас е като във военни или пандемични райони

В България няма ниска раждаемост, а много висока смъртност

Държавата трябва да разработи редица допълнителни мерки за адаптация на обществените системи за увеличаващия се брой възрастни хора.

От ИИНЧ-БАН предлагат 10 пакета от мерки, 8 от тях в областта на стареенето, а две мерки са в областта за ограничаване на смъртността в България - мерки за редуциране на детската смъртност и мерки за редуциране на преждевременната смъртност.

Според проф. Черкезова остаряването на населението ще доведе до намаляване на работната сила и това ще окаже влияние върху коефициента на заетост. От Института предлагат мерки в две области - високопроизводителни отрасли, с акцент върху технологиите, които да подпомагат живота на възрастните хора, а като второ се предлага повече стимулиране и подкрепа на технологичното предприемачество.

Според доклада на БАН трите министерства - МОН, МТСП и МИ трябва да работят заедно и да да разработят списък от приоритетни специалности от ключово развитие на конкурентоспособността, науката предприемачеството.

МС: Увеличава се средната продължителност на живота в България

През 2017 г. броят на живородените деца намалява с 1 029 деца, или с 1.6%

Според проф. д-р Татяна Коцева основните насоки на семейната политика трябва да са към подобряване качеството на живот и достъпа до основни услуги на семействата с деца - здравеопазване, образование, социална сфера и услуги за подкрепа при конфликти и трудности в семейството.

По-голяма част от населението би се съгласило да има още едно или повече от едно дете, ако има увеличен размер на надбавките, работа на гъвкаво работно време и гарантиране по-лесен прием на децата в ясли. От ИИНЧ-БАН предлагат грижи за деца от 0 до 7-годишна възраст с въвеждането на така наречената система "парите следват детето". От Института настояват в случаите, когато детето не е прието в детска градини или ясла, да се изплаща компенсаторна сума на родителите, за да се възползват от друга алтернативна услуга.

Сред другите мерки са разширяване възможностите на родителите да ползват детски услуги за децата до 5-годишна възраст, лицензиране на услугата "детегледачка" и мярка за увеличаване персонала в детските заведения.

Доц. д-р Спас Ташев коментира, насочени към пазара на труда и мигрантите. Приоритетни трябва да са вътрешните мигранти, най-новата българска миграция, граждани от държави-членки на ЕС.

Все по-малко и все по-стари българи в България

Средната възраст на българина чукна 43.6 години

Политиката към вътрешни мигранти трябва да бъде насочена към концентиране на регионално развитие, да се обръща внимание на малките населени места, създаване на локални индустриални паркове, създаване на нова устойчива икономика.

Мерките към външни мигранти трябва да бъдат насочени към признаване на придобитите в чужбина образование и квалификация, разработване на специализирани програми и центрова за интеграция, сключване на договор за интеграция между държавата и имигрантите.

Доц. Ташев призова управляващите да осигурят политики към изграждане на трайни връзки с българите в чужбина и съхраняването им като демографски резерв. Той посочи, че трябва да се създаде платформа, улесняваща двупосочно връзка между завършилите в чужбина българи или завършилите българи в България.

От ИИНЧ-БАН представиха и пакет от 80 предложения за подобряване в областта на ранното детско развитие, качествено здравеопазване и образование, повишаване качеството на човешкия капитал, жилищните условия и др.

Продължава застаряването на нацията

42,7 години е средната възраст на населението

По думите и на проф. д-р Кремена Борисова-Маринова заплащането на труда в България е доста по-ниско в сравнение с други държави от ЕС. Средно получаваме 6 пъти по-ниско заплащане на труда спрямо средното за ЕС.

Тя обясни още, че равнищата на заетост в България са под средните за ЕС и около 1/3 от нашето трудоспособно население е извън пазара на труда. В тази връзка учените от БАН предлагат активно сътрудничество при привличане на инвестиционни проекти; свързване на собствените приходи с общинските, по-балансирано разпределение на ДДС и инвестиции и др.

Предлага се също така част от събираните данъци (преки или ДДС) да се прехвърлят на общините за целево инвестиционно развитие, както и част от корпоративния данък да се прехвърли към общините за развитие на инвестиционната инфраструктура.

"Качеството на работната сила в България е по-високо от качеството на работните места, които заемат. Качеството на работните места е над 4 пъти по-лошо от средното за ЕС. Качеството на работната сила - около 70% от средното за ЕС равнище", обясни проф. Маринова.

За подобряване качеството на работните места учените предлагат: отстраняване на слабостите при формиране на работните заплати и по-добро регулиране на изплащането на дължими трудови възнаграждения; подобряване на социалната защита; подобряване на формирането на човешкия капитал в България като фокусът трябва да е върху ранната детска възраст.

Те предлагат още да се въведат: адекватен минимален доход; необлагаем минимум; семейно данъчно облагане; отпадане на тавана на осигурителния доход за здравно осигуряване. Сред предложените мерки, свързани с повишаване качеството на човешкия капитал, са: насърчаване на участието в образование и обучение; повишаване ефективността на активните политики на пазара на труда, насочени към регистрираните безработни и др.

Оказва се обаче, че недостатъчната привлекателност на пазара на труда кара 25% от анкетираните да заявят, че са готови да напуснат страната.

ЕК прогнозира по-слаб икономически растеж на фона на голяма несигурност

Двигателите за растеж са вътрешни - частното потребление и растежа на заплатите

Припомняме данни през последните 10 години.

През 2014 г. най-висок процент млади хора под 15-годишна възраст е отчетен в Сливен - 17,6% и в Бургас - 15% от населението на тези градове. Най-застаряващи български градове с население над 65-годишна възраст са Видин - 26% и Габрово - 25% от хората, живеещи там.

През 2010 година бяхме пети по застаряване в света. България е сред 10-те най-застарели държави. Тя е пета в света - 24.2 процента от населението й е над 60 години. "По-стари" от българите са само японците, италианците, германците и шведите. По критерия средна възраст на населението България е седма в света (със средна възраст 41.5 години).

Проучване в България от 2006 г. е констатирало, че едва 12 % от младите хора в страната са оптимисти за бъдещето си, личното си здраве и здравната система в държавата. Ако тази тенденция на застаряване и намаляване на населението не бъде обърната, условията за живот ще се влошат, а стандартът ще се понижи чувствително, сочи неотдавнашен доклад на Европейската комисия.

През 2004 година, НСИ отчете, че почти с 2 милиона души по-малко ще бъде населението на България през 2030 година.  Според сметките на статистиците тогава, през 2020 година населението трябва да 6,5 милиона души.

Населението на България към 31 декември 2001 година е 7.929 милиона души. В сравнение с 2000 година то е намаляло с 220 000 души. Значителната разлика през тези две години се дължи на отчетената външна миграция на населението от преброяването към 1 март 2001 година.

През 1999 година българите са намалели с 39 500 души, което представлява половин процент от цялото население. Намаление се наблюдава както в градовете, така и в селата.

Стопяваме се с около 20% до 2040 г.

Това показва прогнозата за демографско развитие, приета от МС