Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е възможно преразглеждане на споразумението за Гърция, преди страната да е получила поредния транш от спасителния заем, предаде "Ройтерс".

Всякакви промени, обаче, ще са възможни след резултатите от одита на ЕС, МВФ и ЕЦБ.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу в момента е на посещение в Германия. Визитата е на фона на критичните за Гърция дни в очакване на решението на тройката на кредиторите (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) за това дали да бъде отпуснат нов транш на Атина през октомври.

Без кредити Гърция няма да може да рефинансира 350-милиардния си дълг и е длъжна да обяви дефолт. Най-големият донор на Гърция в рамките на кредитния пакет остава Германия като водеща икономика вЕС и Еврозоната.

Гърцияне се вмества категорично в определените рамки на програмата за съкращение на дефицита, който трябва да се намали до 7,6 % от БВП. Аргументите на Гърция, че по-нататъшно съкращение на разходите ускорява спада на БВП и подрива целите на бюджетната програма, не повлияха върху кредиторите и те демонстративно напуснаха Атина в началото на септември.

В резултат на това гръцките власти бяха принудени да изготвят нови мерки за затягане на коланите. Предвижда се ново намаляване на пенсии и заплати, повишение на редица данъци и съкращаване на 30 000 държавни служители. Междувременно днес стана ясно, че тройката е взела решение да се завърне в Атина от утре.

И Меркел, иПапандреусе сблъскват със значителни трудности при търсенето на компромиси по гръцките проблеми. Меркел трябва да убеди Бундестага да гласува реализацията на решението на ЕС от 21 юли, според което за спасяването на Гърция трябва да бъдат отделени 109-милиарда евро кредити.

Германските избиратели са скептични спрямо помощта за Гърция и това застрашава управляващата коалиция на Християн-демократичния съюз и Свободната демократична партия.

В гръцкия парламент се проведе важно гласуване за въвеждане на нов данък върху собствениците на недвижимости за срок от 4 години. Мярката трябва да внася в хазната 2 милиарда евро ежегодно, но е крайно непопулярна.

В същото време в Атина продължават стачката на транспортните работници и протестите, които са ежедневно явление.