"Оценка на въздействието на Зелената сделка не е направено и час по-скоро трябва да се случи", настоя президентът на КНСБ Пламен Димитров на съвместна пресконференция с другата голяма синдикална организация - КТ "Подкрепа", с председател Димитър Манолов.
Със съвместната декларация на двете синдикални организации се изискват координирани съвместни действия, за да се формулират червените линии, които България не трябва да прекрачва при договарянето и участието си в така наречената Зелена сделка.
Според синдикатите България не трябва да подкрепя заявката за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 50 до 55% до 2030 г. спрямо базовата от 1999 г. Причините за това са много, но това стои на върха на пирамидата. Ако това бъде прието отиваме към всички други сектори - енергийния, металургията, цялата тежка химия, транспорта и земеделието, предупреди Димитров.
"Дори и с нулеви емисии, ако стигнем 2050 г., но без работни места, без енергетика, без тежка индустрия, без нищо, всъщност с чист въздух само - зелени, но бедни, пак 91% ще продължават да замърсяват въздуха", посочи шефът на КНСБ.
"И ние искаме да сме зелени, но искаме да работим и да сме богати, и да бъдем сигурни за бъдещето на семействата и децата си, които да останат тук в България", категорични бяха синдикатите.
По думите на Димитър Манолов гласът на гражданите не се слуша на никакви нива и решения се взимат от чиновници. Той се надява съдбата на Зелената сделка да не бъде с по-различна съдба от тази на Лисабонската стратегия. "Иска ми се съдбата на Зелената сделка да е такава, каквато беше съдбата на Стратегията 2020. Причините за притеснение са налице и ние трябва да реагираме на всичко, което се случва", предупреди Манолов.
Той посочи, че Зелената сделка ни изправя пред различни проблеми от всякакво естество, сред които либерализация на цената на електроенергията за битовите потребители.
Иначе в декларацията на двете миньорски федерации на КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват за паралелно разработване на стратегията, която да включва краткосрочен план до 2025 г., средносрочен до 2030 г. и дългосрочен до 2050 г.
Синдикатите предлагат трите стратегии да бъдат обсъдени в Браншовия съвет за тристранно сътрудничество по въгледобив и енергоресурси, там да обсъдят и актуалния Национален план за енергетика и климат, както и териториалните планове за въглищните региони.
Освен това миньорските федерации на КНСБ и КТ "Подкрепа" настояват да се представи петгодишен план за развитие на Български енергиен холдинг (БЕХ), обвързан с работата на държавните дружества в комплекса "Марица-изток". Те настояват още за:
- Да се представи програма за инвестиции в "Мини Марица-изток" ЕАД, която да покаже начина за устойчиво развитие на дружеството и годините напред;
- Изготвяне на експертен анализ за наличните технологични решения, които биха могли да заместят сегашните източници на енергия при запазване на икономическия потенциал на съюза и жизнения стандарт на всеки европейски гражданин.
Ако така поставените искания не бъдат изпълнени, от КНСБ и КТ "Подкрепа" заявиха готовност за стартиране на протестна кампания за защита на работните места, бъдещето на отрасъла, за енергийната сигурност и независимост на страната ни и за просперитета на българската икономика.
Освен това от КНСБ призовават държавата и правителството час по-скоро, с всички възможни институции, да изградят постоянно действащ орган - Национален борд за справедлив преход и устойчиво развитие.
Този орган трябва на постоянен характер да иска и получава анализи и разчети от България и чужбина за една или друга стъпка за прилагането на Зелената сделка за това по какъв начин тя може да повлияе на даден сектор, бранш, икономика, индустрията и работни места.
В оценката на въздействието на органа трябва да бъдат включени всички сектори преди залагането на параметрите в Закона за климата. "Времето е отрицателно, никакво и може би държавата е проспала някой друг ден, но ние няма как да стоим безучастни и без да изискваме преди някой да ни е поставил пред свършен факт", настоя президентът на КНСБ.
Припомняме, че между работодателите и синдикатите в последната седмица напрежението отново се повиши, след като работодателите поискаха оставките на шефовете на Българския енергиен холдинг (БЕХ), на ТЕЦ "Марица Изток 2", на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и заплашиха, че ще отнесат въпроса с нерегламентираната държавна помощ за Марица Изток 2 в Брюксел. Освен това работодателите категорично поискаха реформиране в енергийния сектор, отново след като се оказаха с рекордно скъп ток.
Вчера се състоя и среща между АОБР и представители на властта, която обаче завърши без конкретни резултати.
USD
CHF
EUR
GBP
