България отново е пред предсрочни избори, за пореден път през последните няколко години. И въпреки че това изглежда да се е оформило като спираловиден процес, от който сякаш няма излизане, ситуацията сега е различна в сравнение с това, което е било преди които и да е от предишните предсрочни избори. Променената ситуация неминуемо ще се отрази върху самата същност и върху протичането на предизборната кампания. Два са основните фактора, които оформят настоящата ситуация.

Единият от тях е вече изчерпаната енергия за промяна, която се появи през 2020 г. и предизвика масови протести срещу тогавашния кабинет, доминиран от ГЕРБ и оглавяван от Бойко Борисов. Тази енергия беше стихийна. Тя не възпроизведе институционално приложими идеи и не доведе до трайни партньорства, чрез които да се формират парламентарни мнозинства за канализиране на енергията и превръщането й в стабилна управленска програма. Именно стихийният характер на тази енергия беше основната причина няколко последователно проведени предсрочни избора да не доведат до абсолютно нищо. Те обаче отвориха вратата за осъществяване на партийно инженерство от страна на президента и също така до доста нелогична употреба на третия мандат.

Другият съществен фактор понастоящем е изменената политическа система, което се дължи на конституционните промени, насочени към въвеждането на нов модел за излъчване на служебно правителство.

Реформи в България могат да се случват и определено са необходими в редица сектори. Реформите обаче са възможни единствено в институционален контекст. Стихийността не носи нищо положително. Това е ясно дори от само себе си, но очевидно за част от българското общество и част от политическите формации, то трябваше да се изживее, за да бъде разбрано в необходимата степен и по необходимия начин.

Колкото повече се налага разбирането, че реформите са възможни само в институционален контекст, толкова по-малко ще е възможно провеждането на предизборни кампании чрез повърхностен подход, чиято единствена цел е привличане на вниманието на електората само за гласуването и за нищо повече. Именно така може да се обясни значително по-ограниченото впечатление, което компрометиращите снимки на Живко Коцев и Бойко Рашков произведоха в сравнение с подобните кадри на Бойко Борисов, когато те се повиха преди няколко години и в продължение на седмици или дори месеци занимаваха общественото внимание, пораждайки остри дебати между привърженици и критици на ГЕРБ и неговия лидер.

При настоящите обстоятелства, когато вървим от стихийност към институционален подход, въпросът би следвало да се отнесе към компетентните органи (както и става) и да се очаква резултатът, който те ще произведат. Използването на подобни проблеми за предизборни цели е контрапродуктивно. От една страна те не могат да бъдат основа за устойчива управленска платформа, от друга пък компетентните институции биват затруднявани да проверят надлежно съответните казуси и да изяснят на чия страна е правото.

Всъщност може да се каже, че конституционните промени, свързани с института на служебното правителство, макар и индиректно, също са свързани със стихийността от 2020 г. и годините след това. По същество тези промени представляват преминаване от еднолична към споделена отговорност при сформирането и управлението на служебно правителство. На мястото на едноличната отговорност на президента идва споделената между него и парламента. Това съвсем естествено овластява фигурата на служебния министър-председател, който вече не е просто формален, а реален глава на изпълнителната власт. При този модел дори и отново да се стигне до появата на такава енергия както през 2020 г. то развитието, което бихме имали след това не би могло да бъде същото.

Нито партийното инженерство може да се случва както досега, нито би било възможно чрез нелогично използване на третия мандат да се стига до разпускане на парламента и до назначаването на поредния служебен кабинет, чийто единствен принципал е държавния глава. Споделената отговорност още означава, че при появата на свободни обществени енергии, тяхното овладяване от президентската институция няма да може да става безпрепятствено. Именно тук конституционните промени се сблъскват с привържениците на президентската република. Отделни кризисни ситуации няма да могат да се използват срещу парламентарната република и в полза на президентската. Ако някои иска да повдигне този дебат и трайно да го поддържа ще са необходими аргументи. В българския контекст обаче качествени аргументи за президентска република трудно могат да се намерят, дори си е направо невъзможно.

Измененията в политическата система обаче сами по себе си ще бъдат част от предизборния дебат преди 9 юни. Опозицията в сегашния парламент ще ги критикува цялостно. ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС пък осигуриха тези промени чрез гласовете на техните депутати, което означава, че имат ясна позиция. Тя може да е нюансирана що се отнася до настоящото първо изпълнение на новия модел, но няма как да има противоречие с философията, която е вложена в новото разбиране за института на служебното правителство.

Тогава когато промени с институционален характер (предстоящи или вече случили се) са обект на предизборна кампания, то това има и своите положителни следствия. Кампания, която обхваща такива теми, не би могла да бъде прекалено популистка. Тази тематика не е свързана с директни социални обещания към хората и затова сега няма толкова често да чуваме, че политическият опонент краде и поради това няма пари за пенсии и социални разходи. Възможни са обаче други рискове. Примерно по време на кампанията да се оформи някакъв организиран фронт срещу конституционните промени, чрез който да се въздейства на Конституционния съд за тяхната частична или пълна отмяна.

Формациите, подкрепили промените, би следвало да имат готовност да отвърнат адекватно, ако такъв фронт се появи. Няма да е изненада, ако конституционните промени не просто присъстват като тема в предизборната кампания, но и се превърнат в основен вектор при дебатите между политическите формации. Конституционните промени определено са насочени към стимулиране на излъчването на редовно правителство. При провеждането на подходяща предизборна кампания това би могло да се случи дори и при сравнително силно фрагментиран парламент.

ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС така или иначе имат определено отношение към служебното правителство (настоящото и евентуално следващо) поради споделената отговорност за него между президента и парламента. Това би могло да ги стимулира за конституирането на редовен кабинет. След като имат необходимите мандати в парламента за поемане цялостно на отговорността защо да я споделят с президента?!

При новите обстоятелства президентът също не може да управлява самостоятелно чрез служебни кабинети. Това би следвало да означава, че той повече не би имал интерес от поддържане на служебни управления, защото полза от тях няма как да извлича. Ако по време на кампанията водещите политически формации се заемат с разясняване на новия конституционен стандарт пред своите избиратели, това би означавало, че говорим за кампания, която е в унисон с целите на конституционните промени и която се стреми към установяване на политическа стабилност чрез формиране на парламентарно мнозинство и излъчване на редовно правителство.

След измененията в политическата система обаче ще е необходимо известно време, за да могат политическите формации да започнат да организират и провеждат кампаниите си, така че чрез тях да достигат до хората. Ако предизборната кампания е по-институционална, то това най-вероятно ще доведе до по-ниска избирателна активност (наред с други причини). Електоратът не е свикнал с такива теми и вероятно трудно ще ги възприема особено в предизборен период.

При повече неяснота в предизборната кампания се увеличава и вероятността след предсрочните избори на 09 юни да не може да се състави редовно правителство. Ако се реализира подобна хипотеза политическите формации и електоралните ядра ще имат нужда от още един опит за артикулиране и разбиране на предизборните теми. Това може да се случи по време на кампания преди нови предсрочни избори бързо след тези на 09 юни. И при една вече по-добре сработила предизборна кампания може дари да се надяваме на редовен кабинет с пълен мандат.