Посещението на папа Франциск I у нас е събитие, което нямаше как да не разтърси публичното пространство. Естествено, коментарите са най-разнообразни - както за самия папа, така и относно религиозните и политически фигури, с които той се срещна. Светият отец е възхваляван и обругаван, министър-председателят е обвиняван, че се опитва да прави предизборен ПР от визитата, а като че ли в най-голяма степен "на мушката" на общественото мнение се оказа висшия клир на Българската православна църква. И тъй като немалка част от мненията са плод на невежество, недостатъчна информираност или злонамереност (включително и някои от загатнатите в чуждестранните медии), то преди всичко е нужно да оценим мащаба на това, което се случи между 5 и 7 май.

На визитата на папа Франциск не трябва да се гледа еднопластово, защото има два основни аспекта - религиозен и политически. Тези два аспекта имат своите специфики и разликите между тях обуславят разглеждането им повече поотделно, отколкото заедно.

От религиозна гледна точка, това посещение има значение най-вече за католиците в България, били те български граждани или чужденци, а също и за униатите**. Главата на Римокатолическата църква е възприеман по един начин от изповядващите католицизъм и по съвсем различен - от всички останали, включително и от нас, православните християни и нашите висши духовници. За католиците тази визита има основно поклоннически характер, докато за останалата част от българското общество папата е един гост, макар и много високопоставен. Може би заради това мнозина не разбраха поведението на Светия синод на БПЦ (изключвам онези, които съвсем съзнателно си намериха повод да атакуват Синода, а оттам и Църквата).

Отказът от съвместно богослужение беше напълно естествен за всеки, който има поне базови богословски познания. От схизмата през 1054 г. насам, православието и католицизмът взаимно се обвиняват в ерес, а според църковния канон всеки, който извършва богослужение заедно с еретици, сам се превръща в еретик. За преодоляване на противоречията има създадено специално движение, наречено икуменизъм, което се стреми към сливане на всички християнски църкви. Това движение развива своята дейност от 1948 г. насам и въпреки всички положени досега усилия за обединение между православието и католицизма, наивно е да се смята, че това би се случило на някакво събитие, различно от "среща на най-високо равнище" между Ватикана и Вселенската патриаршия. Всъщност, неучастието на БПЦ в съвместна литургия с папата бе нещо нормално. И никой от папската делегация не е и очаквал друго. (За отсъствието на Светия синод от общата молитва за мир ще стане дума по-нататък.)

За разлика от религиозните, политическите измерения на папската визита са неимоверно по-големи. Това посещение бе от огромно, изключително значение за позиционирането на България на международната сцена, и всеки, който го омаловажава, е в плен или на тотално непознаване на дипломацията, или на тежки "православни" (подчертавам кавичките) комплекси, от рода на тезата, че посещението на папата е заплаха за нашата православна идентичност.

Главата на Римокатолическата църква е може би най-влиятелната политическа фигура на планетата. Със сигурност е по-влиятелен от президентите на САЩ, Русия, Китай и от председателя на Европейската комисия (ако приемем, че последният олицетворява Европейския съюз на глобалната сцена, а не президентът на ЕС или председателят на Европейския съвет). Ако не ви се вярва, ето някои статистически данни:

- общият брой на католиците по света е над 1,2 милиарда души - число, съпоставимо с населението на Китай и далеч по-голямо от населението на другите световни сили;

- общото богатство на католическите общности по света вероятно надхвърля БВП и на САЩ, и на Китай, както и сумарния БВП на ЕС;

- ако съберем военната мощ на държавите с преобладаващо католическо население (тук е достатъчно да споменем Франция, Италия, Испания, Полша и други европейски държави плюс цяла Латинска Америка, начело с Бразилия, Мексико и Аржентина), то може да се окаже, че тя не отстъпва на военната мощ на НАТО.

Единствената причина да добавя "може би" пред "най-влиятелната политическа фигура на планетата" е, че кралицата на Обединеното кралство е глава на Общността на нациите, наричана в миналото Британска общност. Това обединение включва 53 държави с 1,8 милиарда души население, но е спорно доколко общото минало на Британската империя сплотява по начина, по който го прави вярата.

И когато фигура от такъв мащаб дойде на посещение в България, това е важен знак, който в никакъв случай не бива да бъде подценяван. Въпросът е какво би последвало от това посещение?

На първо място, трябва да отчетем, че визитата на папа Франциск у нас предшества посещението му в Република Северна Македония. В контекста на усилията за сближение между двете държави (докато папата бе у нас, македонците избраха за свой президент "пробългарския" кандидат проф. Стево Пендаровски), главата на Римокатолическата църква може да изиграе важна положителна роля в тези процеси.

Друго, на което папата може да повлияе, е разбирането, че християнските общности по света са в най-голяма степен застрашени от тормоз и преследване по религиозни причини. На практика християните са потискани в различни части на света - и в "мюсюлманската дъга" на Близкия изток и Северна Африка, и в Китай, а напоследък, макар и в по-префинена форма, и от "политическата коректност" в Западния свят.

Разбира се, възможно е тази визита да е използвана за натиск от Ватикана към България да промени политиката си по отношение на бежанците. Известно е отношението на папа Франциск I към този проблем (неслучайно едно от местата, които посети у нас, бе центъраът за настаняване на бежанци в столичния квартал "Враждебна"). А това негово отношение не намира радушен прием поне при "по-малкия партньор" в управляващата коалиция.

Отвъд чисто политическите теми, папската визита има и безспорен имиджов ефект. Само неделната литургия на папата в София бе наблюдавана на живо от 20 милиона зрители в целия свят. Немалка част от онези 1,2 милиарда католици на Земята следят внимателно всяко негово публично действие, което в близко бъдеще може да доведе до ръст на туризма у нас. Като доказателство може да се посочи факта, че посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г. наистина бе последвано от туристически ръст (през следващите години до световната икономическа криза 2008 г. пътникопотокът на софийското летище се увеличаваше с между 12 и 24% годишно).

Всичко това обаче изразява светската страна на височайшото посещение. И именно за представителите на светската власт (президент, премиер, министри) то бе от особено значение. Докато Църквата (и патриарх Неофит в частност) трябваше просто да се представи като любезен домакин. Както и стана.

Църквата е отделена от държавата и като такава, тя по никакъв начин не е задължена да е съпричастна към стремленията на светската власт. Църквата е длъжна да спазва законите на страната, но самата тя съществува по Божиите закони, които са над човешките. Основната й роля е да се бори за спасението на душите ни и всякакви други цели, погрешно вменени от "активни граждани", които я разглеждат като НПО, са й изначално чужди. Независимо дали това ни се харесва или не.

Поради тази причина, БПЦ неотдавна не пожела да импонира на националистическите настроения относно Македония и Македонската православна църква. По същата причина БПЦ включи в своята духовна делегация Н.В. цар Симеон II, независимо че според светската държава царят е "гражданинът на Република България Симеон Сакскобургготски". За Църквата царят е цар, защото е миропомазан за такъв, без значение от референдуми, конституции и държавни постове в републиката. А царят, отново според Божиите закони, е пръв духовник и пръв мирянин.

Що се отнася до съвместната молитва за мир православното вероизповедание беше представено, макар и от светско лице - директорът на дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет Емил Велинов. А онези, които се възмутиха от отсъствието на Светия синод, е добре да запомнят, че Църквата се моли за мир по време на всяка своя литургия, във всеки храм. Последното само показва доколко загрижени за православието могат да бъдат хора, които не знаят такъв всеизвестен за православната ни общност факт.

Посещението на папа Франциск в България бе с огромно политическо значение. В същото време, погледнато от духовна гледна точка, си остава парад на светската суета. Но поне за два дни, София стана Рим. София - Urbi et Orbi...

*"към Града и света" (лат.) - стандартното начало на папските прокламации. Произнасят се от балкона на базиликата "Св. Петър" в Рим, на Рождество и Възкресение Христово, както и в други редки случаи

**униатите са последователи на Църквата на съединените с Рим българи, известна още като Българска униатска църква, една от Източнокатолическите църкви, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но ползват православни обреди