Нищожни са части от акта на Министерския съвет по закона "Магнитски". Това решиха два отделни тричленни състави на Върховния административен съд, които разгледаха две административни дела, образувани по жалби на Ирена Кръстева и на "Интернюз 98" ООД със съдружници Елена Динева и "Нове интернал" ЕООД.
Това са точки 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 04 юни 2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица.
Решенията и по двете административни дела - № 8112 от 2021 г. и № 6774 от 2021 г. могат да бъдат обжалвани пред петчленни състави на ВАС в 14 - дневен срок. Във Върховния административен съд са образувани общо 62 дела по жалби на засегнати лица от мерките по закона "Магнитски".
По делата, които са приключили на първа инстанция върховните магистрати приемат, че актът на МС е нищожен. Списъкът с лица и компании е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. За него не е спазено и изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон, или на международен договор, ратифициран от страната ни.
В мотивите на решенията се приема, че глобалният закон "Магнитски" би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът "Магнитски" няма пряко приложение на територията на Република България.
Според решението на ВАС липсата на национален закон е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.
Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите - членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н.
Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.
Освен при липса на компетентност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, включени в списъка. На тях не им е предоставена никаква информация.
Актът на МС и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите.
Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че МС е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки.
Следвайки подхода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C 402/05 P и C 415/05 P) съставите на ВАС считат, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 г., Recueil des arrêts et décisions 1996 V, § 131) на Европейски съд по правата на човека.
Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.
Припомняме, след като САЩ наложиха санкции по закона "Магнитски" на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, както и на свързаните с тях 64 търговски дружества, служебното правителство прие решение, с което се създаде постоянно действаща работна група, имаща за задача да състави "черни списъци" на лица и фирми, с които държавата да спре да контактува.
Независимо че още тогава юристи алармираха, че подобно решение е противоконституционно, към момента в списъка са включени общо 121 физически и юридически лица. Те са лишени от правото да правят банкови разплащания, да получават заплата и пенсии и да бъдат "персона нон грата" във всяка държавна или общинска структура.
Законът носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, който разкрива мащабна корупционна схема. Юристът умира при неязяснени обстоятелства в руския следствен арест. Първоначално законът "Магнитски" налага финансови и визови санкции върху отговорните за смъртта на юриста. По-късно американските конгресмени решават законът да разшири обхвата си и да санкционира нарушители по целия свят.
USD
CHF
EUR
GBP
