Служебният министър Янаки Стоилов възнамерява да обжалва във Върховния административен съд (ВАС) отказа на Висшия съдебен съвет (ВСС) да разгледа по същество искането му за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Това стана ясно от негово интервю пред БНР.

Едновременно с това Стоилов е предложил на Министерския съвет да приеме искане за тълкувателно решение на Конституционният съд (КС) по въпроса "дали министърът на правосъдието може да иска освобождаването на тримата висши ръководители на съдебната власт на основание чл. 129, ал.3 т.5 от Конституцията". Очакването му е на утрешното заседание на МС да бъде разгледано това предложение.

"Конституционният съд не се е произнасял по този въпрос, така че е добре по недвусмислен начин да се даде отговор за възможността на министъра на правосъдието да прави такова искане, то да бъде разгледано и да се стигне до произнасяне по същество", каза Стоилов. Неговото мнение е, че тази тема си струва да бъде поставена както пред Конституционния съд, така и пред Върховния административен съд (ВАС).

Той е уверен, че процедурата пред КС за оставката на главния прокурор ще се развие така или иначе, но е важно във ВАС да се отстоява позиция. "Това ще бъде конкретен тест за разлика от всякакви общи заявления за съдебна реформа, които се банализираха и се превърнаха в прикритие, а не във воля и реални действия", каза Стоилов и изрази надежда и неговият приемник да отстоява позиция.

По думите му, ако не се признае процесуална легитимация на министъра на правосъдието да прави такова искане, няма как да бъде приведена в действие конституционната разпоредба за предсрочно освобождаване.

Това засяга и най-висшите ръководители на съдебната власт, които биха могли да бъдат предсрочно освободени поради извършване на тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения или накърняване престижа на съдебната власт.

"Това е връзката между конституционната норма и нормите в ЗСВ. Споровете бяха много, но за мен най-малко дискусионен е въпросът за правото на министъра на правосъдието да може да прави такова предложение", каза Стоилов.

По думите му, ако правосъдният министър няма подобно право, това би означавало, че само хора от ВСС са тези, които могат да си търсят взаимна отговорност. Това противоречи на идеята за разделението и баланса на властите, убеден е той.

"Министърът на правосъдието, като председателстващ ВСС, комуникира със съдебната власт от името на изпълнителната. Той няма никакви права по отношение на решенията на Съвета, така че не може да става дума за нарушаване на независимостта на съдебната власт", обясни проф. Стоилов.

България плаща почти 150 000 лева за пет дела по ЕСПЧ

България плаща почти 150 000 лева за пет дела по ЕСПЧ

Възможността да се изнася информация и идеи е в полза на обществото, смятат от ЕСПЧ

Правосъдният министър отново постави предложението си всяка власт да поема от своя бюджет разходите за осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

"Съществува принципът "Замърсителят плаща", направи аналогия той. Целта на Стоилов е да стане екологична цялата политика и управлението. "Когато някой е причинил определени вреди държавната институция да понася от своя бюджет разходите за обезщетения. Тук се включват и осъдителните решения от ЕСПЧ", обясни Янаки Стоилов.

Относно идеята за закриване на специализираните съдилища и правосъдна реформа Стоилов обяви, че техният вариант може да се разглежда като балансиран, защото попада във формулата специализирано правосъдие без специализиран съд.

Той обобщи, че в седалищата на сегашните апелативни съдилища - на окръжно и апелативно ниво, може да се обособят по пет специализирани отдела и пет специализирани отделения, така че повечето от хората, извършвали до момента тази дейност (на специализирания съд), да продължат да го правят.

"Трябва да се стесни предметният обхват, защото сега е твърде широк", отбеляза правосъдният министър в коментара си за закриването на специализираното правосъдие.

За преговорите за съставяне на нов кабинет Стоилов каза: "Старите и големи икономически интереси се прегрупират така, че да намерят някакво ново политическо представителство.". Той се надява при сформиране на редовен кабинет това да не стане така, но обясни, че "гражданите обикновено разбират "по-късно за тези обстоятелства от времето, в което гласуват".

Думите му са часове преди срещата на ръководството на партия "Има такъв народ" (ИТН) с депутати от партия "Изправи се, БГ! Ние идваме", а по-късно и с "Демократична България" и с БСП.