Създаване на система от защитени общински болници предлага БСК

Спешни мерки за преодоляване на проблемите в общинското здравеопазване. За това настояват от Българската стопанска камара в своя официална позиция.

Те призовават за законодателни изменения на Закона за лечебните заведения, които да изключат общинските лечебни заведения от обхвата на Закона за публичните предприятия по отношение на избора и назначаването на членовете на органите на управление.

Припомняме, с последните изменения в Закона за лечебните заведения членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала се избират и назначават след конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Същевременно не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.

Според БСК това означава, че в управлението на общинските заведения не могат да участват лекари, работещи в тези болници, а ще бъде необходимо да бъдат назначени външни лица. Това допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници, посочва се в становището.

Експерт зове за приватизация на болници

Вътрешнопациентски туризъм не позволява усвояването на отпусаните пари

Относно намерението за колективна оставка на членовете на УС на Сдружението на общинските болници в България БСК напомня, че на свое съвместно заседание през септември 2019 г. управителните съвети на Българската стопанска камара и Сдружението на общинските болници са приели позиция за спешни промени в организацията, управлението и финансирането на общинското здравеопазване. През март тази година двете организации излязоха с общи предложения за спешни мерки за повишаване капацитета на общинските болници за предотвратяване на разпространяването на коронавируса у нас.

Според БСК настоящото състояние на здравната система в условията на пандемия потвърждават, че досегашните опити за промени в здравеопазването се характеризират с ниска взаимна обвързаност, приемственост и последователност, което създава значими рискове за националната сигурност и широки негативни обществени нагласи. Освен това не са формулирани реалистични приоритети, обща концепция и работещ модел на промени в здравеопазването. Взетите решения не отчитат баланса между здравни потребности, поставени цели, ограничени финансови ресурси и капацитет на компетентните държавни органи институции.

Според Камарата не се търси консолидиране на възможностите на организациите на медицинските специалисти, пациенти, социални партньори и неправителствен сектор. Системата е дебалансирана в полза на разходи за болнична помощ и лекарства спрямо необходимите разходи за доболнична помощ, превенция и профилактика.

Увеличават с до 40% заплатите в общинските болници

Отпускат допълнителни 30 млн. лева за общинските и областните лечебни заведения

Освен това се закъснява с въвеждането на всеобхватна електронизация, която да обхване всички дейности в здравеопазването.

БСК и СОББ са категорични, че трябва да се приеме концепция за стабилизиране и развитие на общинските лечебни заведения, включително промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа.

Според тях се налага да се промени и системата на финансирането им, така че да се осигури качествена спешна медицинска помощ, извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ извън областните градове.

Необходимо е въвеждането на система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, така че да се гарантира непрекъснатост и достъпност на здравната услуги за населението в съответните региони, посочва се още в позицията.