Освен България днес своите представители в ЕП избират и гражданите на още 18 европейски страни.

Това са Австрия, Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция, припомня БиБиСи.

До момента правото си на глас упражниха гражданите на Великобритания, Холандия, Ирландия, Чехия, Латвия, Кипър, Малта, Словакия и Чехия.

За 736-те места в Европейския парламент се борят над 9 000 кандидати.

Според прогнозите на социолозите на изборите тази година се очаква доста ниска избирателна активност.

Най-нисък процент на гласували се очаква да бъде отчетен в Словакия - около 14%. Първенец по гласуване най-вероятно ще бъде Малта. Прогнозите са там своето право на глас да упражнят над 80% от избирателите.

БиБиСи коментира, че кризата ще е оказала своето влияние на избирателната активност в Латвия и Кипър, където право на глас има само гръцката част.

Италия е една от малкото европейски страни, в които изборите се провеждат два дни. Според анализатори скандала около личния живот на премиера Берлускони ще даде своето отражение на вота.

В Ирландия, където освен за евродепутати, избирателите гласуват и за представители на местната власт, управляващата партия на премиера Брайън Кауън - „Фина Фойл", претърпя най-съкрушителното поражение в историята си.

Във Великобритания също се провежда упорен вот, както за депутати в ЕП, така и за местна власт. Подобно е положението и в Италия, където избирателите дават гласа си за представителите на местната власт.

Единствените оповестени до момента прогнозни резултати са тези за Холандия.
Първоначалните данни на Exit pool сочат, че ултрадясната Партия на свободата на Герт Вилдерс най-вероятно ще бъде втората най-голяма холандска партия в европейския парламент.

Съобщаването на данните предизвика и бързата реакция на европейската комисия, която побърза да поиска обяснение от Холандия и дори заплаши Амстердам с финансови санкции.