Не мисля, че ще се стигне до вето. Така министърът на финансите Асен Василев коментира отново заплахата на президента Румен Радев да наложи вето върху Бюджет 2024, ако "депутатите не озаптят финансовия министър".
"Сега бюджетът влиза на първо четене в Бюджетна комисия, надявам се дискусията да премине в конструктивен тон, но истинската дискусия най-вероятно ще бъде на второ четене и ще се гледат текстовете текст по текст", заяви Василев преди заседанието на Комисията по бюджет и финанси в НС, която днес гледа на първо четене държавния бюджет и двата "малки бюджета" на Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване.
"Трябва да си припомним, че финансовият министър на президента Радев говореше за дефицити и фалити. И само заради управлението на Асен Василев няма дефицити и фалити. Ако президентът наложи вето, това ще означава, че той обявява война срещу хората", подкрепи партийния си лидер народният представител Венко Сабрутев от Промяната.
"Нека видим какво ще представят в комисията", избегна конкретика пък финансовото острие на БСП Румен Гечев, запитан дали намерението на президента да наложи вето е резонно.
В рамките на изслушването си пред финансовата парламентарна комисия Асен Василев отново преповтори основните параметри на готвената фискална рамка за догодина, като отново подчерта - за разлика от предходните години, в които по традиция България е разчитала най-вече на взаимодействието си с другите европейски икономики, то сега все по-сериозен фактор става вътрешното потребление.
"Това е много важно и позволява да управляваме по-добре брутният вътрешен продукт (БВП)", изтъкна финансист номер едно.
Коментар по бюджетната рамка дадоха и всички заинтересовани страни - институции, работодатели, синдикати и др.
Няколко положителни аспекта изтъкна гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев. На първо място - през тази година за първи път от много време се нормализира бюджетният процес, т.е. по всички изглежда, че бюджетът ще бъде приет нормално приетите срокове преди края на годината. Позитив освен това, смята Радев, е и извеждането на важни приоритети като намерението за овладяване на инфлацията и влизане в еврозоната, както и ясното разписване на конкретни инвестиционни проекти на национално и общинско ниво, които ще бъдат финансирани през капиталовата програма на държавата.
Като препоръки управителят на БНБ отправи апел към финансовото ведомство да се концентрира повече върху мерките за борба с инфлацията, както и да се създадат бюджетни буфери, които да гарантират изпълнението на фискалната рамка при форсмажор, при който планираните приходи не бъдат събрани. Следва и да се разработи ясен и конкретен план за намаляване на бюджетния дефицит, към момента планиран на 3% от БВП в 3-годишен план.
Недостатъчна прозрачност в капиталовите разходи на държавата и списъка от обекти, които ще бъдат финансирани, пък съзря Любомир Дацов, икономист и член на Фискалния съвет. Затова, смята той, следва да се направи и алтернативен списък на обекти, които биха могли да получат пари по тази линия. И прогнозира - с политиката, осъществявана от финансовото ведомство, няма как скоро да се излезе от тренда на висока инфлация.
Представители на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) пък отбелязаха като позитив обещанието на държавата за отпускане на 132 милиона лева, които да позволят повишение на заплатите на общинските администрации с 10% от 1 януари, но според техни изчисления тези пари не били достатъчни, като са нужни още 62 милиона.
НСОРБ скоро ще представят и общо становище по отношение на Бюджет 2024 след като проведат проучване сред всички общини.
"Не споделяме тази философия за 3% дефицит като "новото нормално", остър бе спрямо плановете на Асен Василев председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
"В средносрочна прогноза дългът няма да остане 21% към БВП, а ще стане 28% спрямо БВП. (...) Над 32 милиарда ще отидат в нереформирани и нефункциониращи системи", не спести критики той и предупреди - голяма опасност освен това е и, че не се виждат реални буфери в бюджета.
"Благодарим за диалога с Министерството на финансите, но ще подкрепим под условие, защото търсим още 600 милиона за увеличение на доходите", преповтори позицията на най-големия синдикат у нас - КНСБ, изказана и преди седмица на Тристранния съвет за национална сигурност Любослав Костов.
Като основен успех той отчете обвързването на минималната работна заплата със средната такава (по закон МРЗ е поне 50% от средната заплата - бел.ред.), което ще влезе в сила от 1 януари 2024 година. Редица сектори обаче остават недофинансирани, като следва да се работи по повишаване на техните възнаграждения.
"Казвате да не гледаме страните в ЕС, които имат по-голям от 3% дефицит. Не, ще ги гледаме, защото все се стремим към тях. Ще гледаме как си направиха инфраструктурата с дългове", подчерта председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев от Движението за права и свободи.
В отговор на критиките към финансовата му политика Асен Василев направи ретроспекция - в последния бюджет, неизготвен от него - този през 2020 година, когато на власт още бе ГЕРБ, прогнозата за размера на БВП през 2023 година е бил 137 милиарда лева, а в момента цифрата е доста по-сериозна - 191 милиарда.
"Ефектът на инфлацията е половината от разликата, другата половина е, че бизнесът и гражданите са изработили повече материални блага. Това го казвам, защото чух много становища, че трябва да поддържаме 1% или 0% дефицит, което ще значи просто кастрене на инвестиционните разходи. Ще си позволя политическо изказване - това би било бюджет на стабилната бедност", защити политиките си финансист номер едно .
Ако искаме България реално да настигне Европа, то трябва да правим нещо по-различно от това, което сме правили досега, изтъкна Асен Василев.
Последваха и коментари от страна на представителите на политическите партии. Първи с критиките започна Румен Гечев от БСП. Според него бюджетът за догодина следва да бъде дори още по-социален, като България трябва да взима за пример държави като Франция, а не да робува на максималния таван от 3% дефицит.
"И какво като ние с Естония имаме най-малкия дълг и дефицит? Не е ли истина, че еврозоната е затънала в дълг от 90%? Румъния например тази година ще завърши с 6% дефицит, само че има да ги гоним още 10 години, защото те поддържат растеж, решават социални проблеми, а не гонят едни цифри.", каза той.
Според финансовото острие на левицата, макар и рекордни, капиталовите разходи в размер на 10 милиарда лева, предвидени от държавата, са много по-малки от нужните такива, за да се отбележи реален ръст на икономиката.
От "Възраждане" пък попитаха Асен Василев - предвижда ли продажба на държавна земеделска земя. Министърът възрази категорично на запитването, както направи и при извънредния си брифинг в понеделник (линк).
"В законопроектът няма предвидени приходи от продажба на земя, това би могло да стане с промяна на законите от Народното събрание, такова нещо бюджетът не предлага", отсече Василев.
Георги Ганев от ПП/ДБ съзря прекомерни критики към финансовата рамка за догодина.
"По отношение на оптимистичността на прогнозите - стъпвайки на това, че имаме по-голям от планирания БВП, който ще бъде около 190 милиарда, и да, факт е, че е по-напрегнато е от предишни периоди, има шанс да не се сбъдне бюджетът отдолу, но критиките за прекалена оптимистичност не са релевантни", заяви той.
ИТН са категорични - няма да подкрепят проектобюджета. Това подчерта председателят на парламентарната група на партията на Слави Трифонов Тошко Йорданов и заяви - Асен Василев бил левичар, който харчил повече, отколкото изкарва държавата. Имало и данъчен произвол спрямо фирмите, само и само да се вържат приходите в бюджета, посочи Йрданов.
"Изумявам се от безотговорността на тези хора, които седят тук на тази маса, към съдбата на следващите поколения. Ако този министър остане на власт, дългът ще мине 70 милиарда. С 207 лева на секунда задлъжнява всеки българин", остър бе народният представител.
ГЕРБ/СДС ще подкрепят Закона за държавния бюджет за 2024 година, като си запазват обаче правото да внесат промени преди второ четене, отбеляза на свой ред и Теменужка Петкова от партията на Борисов.
ГЕРБ имат и различния с "некоалиционните" си партньори от ПП/ДБ по отношение на прогнозите за ръст на БВП, като според тях прогнозата от 3,2% увеличение не е реалистична. Освен това, посочи Петкова - трябва да се работи по намаляване на дефицита под нива от 3% на годишна база.
"Колко години можем да си позволим да харчим 3% повече, отколкото изкарваме? Ако допуснем, че през следващите 20 години останете финансов министър, колко ще нарасне дългът спрямо БВП?", отправи въпрос към Асен Василев Красимир Вълчев от ГЕРБ, който определи бюджета на министъра като "бюджет на измамното богатство".
"Промяната" категорично застават зад бюджета на Асен Василев поради това, че той е насочен към повишаване на доходите на хората и изсветляване на икономиката, посочи в кратко експозе и Венко Сабрутев от ПП.
ДПС ще подкрепи бюджета на първо четене, като има "известни корекции", които ще внесе преди второ четене, сподели позицията на партията си Йордан Цонев. "Основните проблеми очевидно бяха надценените приходи, така смятат повечето колеги, дългът, дефицитът и тенденцията този дефицит да остане такъв в следващите 3 години. И, разбира се, капиталовата програма и еврозоната, която трябва да остане основна цел", каза той.
По думите на депутата от ДПС с оглед на това, което се случва в ЕС и еврозоната в последните години, то ако държавните заеми отиват в реални инвестиции в икономиката, а не само за текущи разходи, няма лошо дългът да се повишава.
"В еврозоната средният дълг е 91,5% от БВП средно. Виждам как внуците там реват", иронично защити тезата си Цонев, същевременно подкрепяйки солидно и намеренията на Асен Василев.
И посочи - приходите, планирани от финансовото министерство било доста "напрегнати", но било крайно време да се загърби политиката за нарочно подценяване на ръста, за да може да се харчи останалия излишък до края на годината.
Въпреки отправените критики в крайна сметка проектобюджет 2024 бе приет от Комисията по бюджет и финанси на първо четене с гласовете на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС. Против гласуваха от БСП, "Възраждане" и ИТН.
shtimpo
на 28.11.2023 в 17:16:16 #4С повишаването на дълга се цели - точно както във финансово недисциплинираните страни - намаляването на контрола на националните органи на властта във вътрешните дела на страната, за сметка на интернационалните. Какво се случва когато дължиш целия си бюджет за следващата година на интернационална банка? Държава ти вече не ти принадлежи - ето това! Фантастика?! Рискува ли ви се???
shtimpo
на 28.11.2023 в 17:12:24 #3“няма лошо дългът да се повишава” Щото няма да го плащаш ти, а българските граждани, нали? Това, което фсичките тия “финансисти” не схващат е, че когато дължиш пари на някого, предметът на дълга не е твоя собственост а е обект под наем. Момент да позная…банките към които са тези дългове биха били повече от щастливи да ни отпуснат още заеми, с които да покрием разликата от предишните, че и за инфраструктура (която няма да ни принадлежи) ще останат.
shtimpo
на 28.11.2023 в 15:18:55 #2Асен Василев - Разорителя е тук, за да ни погребе с дългове! И всички останали политици и “експерти” му гледат сеира. Правете си изводите…
shtimpo
на 28.11.2023 в 12:42:02 #1Ако не можехте да го преодолеете тогава се тревожи. Нови заеми при липса на нужда от тях - ВЕТО! (надолу по дългова спирала - не) Продажба на държавни земи - ВЕТО!! (категорично не - не сме в поствоенно възстановяване) “Оптимистични” прогнози за очаквани приходи - ВЕТО!!! (боб ли хвърляме?)