Ако някой си прави пиар, казвайки как той много подкрепя мажоритарно гласуване, но времето не му стига, за да изпълни волята на гражданите, това е по-скоро жалко, отколкото израз на съобразяване с волята на народа.
Това заяви пред БНР преподавателят по конституционно право Атанас Славов по повод искането на ГЕРБ 43-то народно събрание да удължи срока си на действие и да разгледа проведения в края на 2016 г. референдум.
Няма законово изискване животът на референдума да е обвързан с парламента, в рамките на който е проведен. За сметка на това има конкретни срокове, които парламентът трябва да изпълни, за да вземе решения, които съответстват на изразената воля на референдума.
Във Върховния административен съд има дело за броенето на бюлетините от референдума и депутатите изчакват произнасянето на Върховния съд. "Така че, ако парламентът иска да вземе такова решение, той може да го вземе. По-важното обаче е следното: докато няма ново произнасяне по същите въпроси от страна на гражданите, да се говори, че едва ли не, решението на референдума изтича с мандата на този парламент, просто не почива на законова основа", категоричен е Славов.
Според юриста, парламентът може да приеме решение, че в бъдеще трябва да бъдат променени законите в съответствие с решенията от референдума, но, предвид че мандатът му изтича, той би изпратил "по-скоро негативен" сигнал, ако тръгне да променя Изборния закон.
Конституцията не съдържа изрични срокове, в които новоизбраният президент да разпусне парламента. Той назначава служебно правителство с указ и "в разумен срок" трябва да разпусне парламента с друг указ, обясни Славов.
Според него няма много време за удължаване на този мандат на парламента. Ако след консултации бъде даден срок още малко седмици на парламента, може да се стигне до полупрезидентско управление. Там президентът ще договаря с партиите в парламента изпълнението на функциите и на служебното правителство, което не е смисъла на Конституцията, каза Атанас Славов.
USD
CHF
EUR
GBP
